САМОТНИКЪТ
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. Колкото и да се опитваше да изпъди мислите си те се връщаха отново и отново.
Беше на 45 години. Добре поддържащ себе си неженен мъж. Живееше сам, без постоянна партньорка.
Е, завърташе се около него от време на време по някоя жена... Прелиташе като нощна пеперуда, но след като проумееше, че той си е самодостатъчен си тръгваше. Той забелязваше отсъствието й само по това, че разходите му за тоалетна хартия внезапно намаляваха.
Преди време се появяваше по някоя и друга досадна мисъл за това какво им става на тия жени, та си тръгват, но тъй като не получи отговор на този въпрос престана изобщо да си го задава.
Знаеше, че мисленето е трудна работа и малцина я вършат. Това бе единственото нещо, ко ...