Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го обидих? Дали го бях ядосала?” - тези въпроси ме изгаряха отвътре.
Сълзите напираха. Сърцето ми се късаше. Изгубих апетит. Качих се в стаята си, отворих гардероба и взех любимия ми черен потник с гугла и прилепналите по краката ми надрани дънки с ниска талия. Облякох се и се гримирах набързо. Грабнах раницата и затичах към входната врата. Обух си кецовете и излязох. Сложих слушалките в ушите и си пуснах музика. Не исках да мисля за Пийт и за работите, които станаха. Но колкото повече се опитвах да не мисля, толкова повече мислех за него. Къде беше той, по дяволите? Започна да вали. Днес определено нямах късмет. Няколко минути по-късно пристигнах в училище. Бях цялата мокра и гримът ми беше разм ...