Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цялото ми тяло. Тя изглеждаше толкова беззащитна, толкова самотна и толкова наранена. Дали си мислеше за Пийт? Исках да разбера. Направих крачка напред.
- Мия? Чуваш ли ме? –попитах бавно.
Тя се огледа. Трябваше ли да приема, че това е знак на съгласие?
- Мия! Отговори ми с да или не!
- Да! – каза тихо.
- Аз съм приятелка на Пийт!
- Пийт? Къде е той? – каза тя през сълзи.
- Тук е... при мен. Мия, къде си?
- Не знам. Как е той?
- Мия! Съсредоточи се! Какво виждаш около себе си?
- Стени... Коя си ти? ...