14 min reading
Семейна сага
Глава петнадесета
София преживя няколко жестоки бомбардировки. Една от тях наблюдавахме от балкончето на селската къща в Петърч. Беше нощта на 31 март 1944 година. От радиото се чу поредното “Ахтунг, Ахтунг,....” , чу се басовото буботене на американските “летящи крепости” и небето почерня още повече. Бяха хиляди, които идваха да хвърлят смъртоносния си товар върху столицата на Царство България. В София нямаше военни обекти, имаше само наплашено мирно население, голяма част от което, преди три месеца беше потърсило убежище по селата и малките градове.
Изведнъж небето заблестя сякаш стотици слънца изгряха на небосвода. Самолетите изхвърлиха хиляди светещи балони и небето над София придоби злокобен празничен облик. Отдалече изглеждаше, като че ли вълшебни, непознати слънца огряват красивата, но вече полуразрушена от Съюзниците столица. Тази бомбардировка беше последният пирон в ковчега на мъртвата българска столица. Претърпяла варварски нападения, хуните на Атила, пожарищата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up