Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е предначертал нашия път като двойка. Нарисувал е залезите, които ще гледаме. Налял е чашите с вино, за да ги изпием на вечеря. Написал е сладникавите думи, които да си кажем. Не може аз да съм го открила толкова съвършен, сякаш създаден точно за мен. Или пък може би той е открил мен. Или просто сме били на точното място в точното време.
Ще остане загадка за мен може би как се е случило, но стига ми, че сме се открили и споделяме дните си. Споделяме делници и празници, лошо и добро. Споделяме щастието и тревогите си.
Семейството за мен е една малка вселена, част от голямата, но също толкова важна. Семейството е неразрушим атом, съставен от две еднакво важни частици. Аз и Той.
Семейството е дом. ...