Семейство.

Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е предначертал нашия път като двойка. Нарисувал е залезите, които ще гледаме. Налял е чашите с вино, за да ги изпием на вечеря. Написал е сладникавите думи, които да си кажем. Не може аз да съм го открила толкова съвършен, сякаш създаден точно за мен. Или пък може би той е открил мен. Или просто сме били на точното място в точното време. 

Ще остане загадка за мен може би как се е случило, но стига ми, че сме се открили и споделяме дните си. Споделяме делници и празници, лошо и добро. Споделяме щастието и тревогите си.

Семейството за мен е една малка вселена, част от голямата, но също толкова важна. Семейството е неразрушим атом, съставен от две еднакво важни частици. Аз и Той.

Семейството е дом. И ако си представим, че основата е поставена от добра вълшебница, то останалото е работа, която ние трябва да свършим. На първо време задачата ни е да изградим колоните, здрави и високи, за да бъдат опора на семейството. Всяка тухла от дома също бива поставяна от нас. И важно е да се редуваме, за да не се измори единия и да усети, че той носи целия товар на плещите си. Истина е, че небето над семейния живот не е винаги ясно. Има много бури, градоносни облаци. Ветровете са силни. Дъждът не само роси, а често наводнява. Наша задача е да опазим "конструкцията" здрава. Може покрива да прокапе тук-там, но ние трябва да сме там да го закрепим. 

Много искам моето семейство да е най-щастливото. И то не за да завиждат другите, а за да се чувстваме ние добре и да дадем добър пример на децата ни. Израснала съм в такова семейство и искам и моето да е същото. Имам страхотни примери за подражание. За мен е важно да предам уроците, на които са ме учили моите родители. Да ги науча на скромност, на трудолюбие и честност. Защото охолството не води до щастие, мързелът и лъжата - също.

Не е достатъчно само да искам, щастието не се измолва. То се съгражда. И ако началото е вълшебно, то след него следва много работа. Усърдна и здрава работа и много постоянство. За да са "чисти" семейните ни отношения, то трябва да се грижим за тях така, както го правим за нашият дом. Трябва да почистваме често от конфликти, от нечисти мисли и неприятни гости. Едно пропуснато почистване води до натрупване на прах и нечистотии в двигателя на отношенията ни. А това само по себе си води до по-сериозни семейни проблеми. Препаратите са грижа, честност и много любов. Редовното почистване предотвратява нуждата от здраво основно почистване.

Браковете са като пръстови отпечатъци, всеки един от тях е различен и всеки един е красив. 

Затова формулата за щастие на всяко едно семейство е различна. Има постоянни величини, но има и променливи. За едно семейство може да е ценна закуската рано сутрин. За друго може да е неделната разходка до езерото или пък гостуването при баба и дядо. Ценно е да познаваш потребностите на членовете на твоето семейство. И това, което прави всеки от тях щастлив. Важно е да знаем, че щастието е пъзел, който се реди от всички членове на семейството. Милионите парченца изграждат историята му.