44 min reading
Излетът
Тази седмица беше последната от продължаващата вече повече от месец строителна сага. Трябваше да приключа с кофража до петък и да налеем затварящата плоча. След това имах две седмици свободни от работа по ямата, докато стегне бетонът и двудневни финални усилия по разваляне на кофража и зариване на готовия септичен саркофаг. Понеделнишкият предиобед посветих на попълване на екипировката. Трябваше ми нова тесла и още чифт ръкавици. Качих в колата и електрическия трион и така подготвен, яхнах Полото, пожелах си успех и подгоних пътя, нахъсван от изпълненията на Стиви Рей Вон. Умишлено бях отлагал решението за днешната среща. Разчитах на импровизаторските си способности. Докато пътувах, отново претеглих всички „за“ и „против“ и въпреки това, вече пресичах Г. без да съм наясно с желанията си. Пътувах по обичайния маршрут, пресякох моста и стигнах кръстовището, което разделяше пътя на две, към болницата и към гимназията. Без никаква мисъл, импулсивно, навих волана надясно и поех към ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up