Сепване
Преди 7 години в този сайт ми бе предложено от колега по перо да направя опит да подобря известния стих на Вапцаров "Вяра" и по-специално тази част от него:
"За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета."
Знаейки, че съм в състояние да подобря произволно стихотворение на произволен български поет, приех предизвикателството и само след минути подобрението изгря като свръхнова в главата ми:
"За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
открил бих
в простора
далечна
планета."
Признавам си, че тогава изпитах огромно удовлетворение заради лекотата с която успях да се справя така бързо и успешно с поставената ми задача. След този куриозен случай често се връщам към творчеството на Вапцаров, подхождайки към него като към своеобразен спаринг, за да държа поетичните си "сиви клетчици" във форма. Тези дни препрочитах "Моторни песни" и някак изненадващо пред погледа ми попадна Вапцаровото стихотворение "Завод". Останах шокиран, че в продължение на толкова години извън полезрението ми е останала най-важната част от него:
"НАРОДЪТ ПРОСТ"
Тази Вапцаровска констатация спокойно може да се нареди до знаменитите дядо Славейкови редове:
"Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша."
Какво единомислие между две личности - изтъкнати представители на перото! Случайно ли е то?
Последните избори и предстоящите събития след тях, ми подсказват, че се касае само за едно. А то се нарича пророчество! Пророчество се явяват и следните Вапцаровски редове /от "Писмо"/:
"Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко."
В най-скоро време горните редове ще очертаят горчивите бъднини на средностатистическия българин. Най-лошото е, че природата ни дава вече предзнаменованията си за това чрез ужасяващите наводнения в родината. Кадрите по всички родни телевизии са красноречиво свидетелство за това. На езика на Карлос Кастанеда, от нашумялата му книга "Пътуване към Икстлан", това означава, че природата по свой загадъчен начин ни говори, че сме направили погрешен избор и че като Сократ ще трябва да изпием докрай горчивата чаша. Но така или иначе да си припомним за последните Вапцаровски редове:
"Какво тук значи някаква си личност",
когато вече сме в подножието на свършека на времената. И си припомних едно стихотворение на друг един рОден поет, не толкова известен като цитираните свои предшественици:
"Умирайте, хора,
умирайте!
В черни вълнения,
в неведение,
в закъснели прозрения...
При наводнения,
земетресения,
в стихийни унищожения...
Умирайте в театър,
без сцена,
без публика,
без осветление...
И не се раждайте никога вече!"
Стихотворение съдържащо недвусмислен намек за бъдещето.
© Младен Мисана All rights reserved.
