Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна.
Щурците на звездите запяха. Самодиви в бяло над треви полетяха.
Своя песен подеха... Бе една от онези нощи след тежък полет на съмнения, падения, възход.
Силуетът на машината се открояваше на лунната светлина.
Той стоеше на пейката и не помръдваше. Покой. Никой не го чакаше.
* * *
Моторът боботеше приспивно.
Фаровете осветяваха асфалта. Заваля. Натисна газта. ...