След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!

- Вземи да помогнеш!...

- Разкъсвам се - времето не ми стига...

- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…

- Каква е темата?

- „Влияние на някои аминокиселини върху хидрокортизона”.

- Времетраенето на опита?

- Три месеца…

- Много, пък и не съм подготвен по темата…

     На другия ден приех - не знаех с какво се захващам, но знаех: темата е любопитна!

                                                *

     Хидрокортизона, превръщащ белтъчините в мазнини и въглехидрати!

Три месеца, два пъти седмично по няколко часа – много време…

До момента са регистрирани изследвания само на двама учени от Англия и Австрия.

   На третия месец: Противоположни резултати на досега известните!

Проф. Тончо Радев – шеф на катедра Физиология:

- Не допускам, че и двамата колеги са грешили!

Доц. Кръстев:

- Вероятно, не сме били достатъчно прецизни… Залагаме повторно опита!

- Още три месеца – подскочих аз.

Доцентът приключи:

- Хорото трябва да се играе докрай!

     Не оставаше друго, освен да помоля опитите  да протичат под контрол.

                                                *                                                         

     След шест месеца:

Отново противоположни резултати - и дума не може да става за грешка!

Осъмнихме се в досегашните изследвания - бяха отпреди 40 г.!

Причината би могла да бъде в различното ниво на техниката!…

Бяхме на път да оборим двама известни учени - последва публикация в БАН.

И неочаквано: национална награда за студентска научна работа!

Награда, която  ми осигури държавен стаж в Чехословакия…

                                                *

     Студенти от 5 страни: Чехословакия, Германия – Западна и Източна, Дания и ние.

Пътувахме с влак до Кошице – два дни престой в Будапеща.

Настанихме се по договорка   в някакво студентско общежитие.

Без преводач, без никой да разбира езика, тръгнахме да разглеждаме града.

Накрая се изгубихме - искаме всичко да видим, а времето малко…

Поразителни катедрали, навсякъде звучи църковна музика на орган…

Момче и момиче влязат в храма - палят свещи, кръстят се, мълчат…

На изхода се целуват, прегръщат и продължават…

                                                *

     Вечерта колега се върна с бинтована глава - попитал на руски „къде се намира”.

Онзи се поогледал и с един  удар му „обяснил” - поваля го и после с ритници…

Осветява ги  фарове на кола - биячът изчезва…

     Нашият се повлякъл с разбита физиономия, без да пита никого за нищо…

Добре, ама някаква жена го пита какво се е случило – той се обяснява с жестове!

Накрая изръсва дума на руски и бърза да каже, че е българин.

-  Бе момче, що се правиш на руснак? - пита жената на български.

-  И аз се чудя!... В чужбина българите говорим на руски - това баба знае, това бае.

-  Запомни: докато си в Унгария, забрави този език!…

Води го в аптека, като го предупреждава:

-  Да не се „изпуснеш” в аптеката, може и отрова да ти дадат!

Купила йод, бинтове, превързала го и  довела до общежитието…

На другия ден категорично отказа да разглежда унгарската столица!...

                                                *

     В Кошице ни чакаха студенти от другите страни.

Оказа се, че западногерманските колеги перфектно говорят руски език.

Питам:

- Защо ви е руски?...

- А на русите защо им е немски, че го изучават! – отговарят с контра въпрос.

Всички бяха изключително любезни и непосредствени…

Бях поразен от чешката природа, а Прага наистина беше Златна!

Посещаваме предимно  лечебници, срещаме се с лекари, преподаватели…

В Братиславския ветеринарен институт видяхме нещо уникално!

Макет на кон с невероятни размери – може би 5 на 3 метра височина!

За да го монтират навремето са разрушили цяла стена на сградата…

Имало три подобни коня в света – Египет, Норвегия и тук.

Осветлението угасна, коня „оживя” в хиляди светлинки…

Виждаш: цялата мускулатура, кръвоносна и нервна система!

Диктор подава информация за разположение на органите и функции.

За два часа възприемаш  четири тома анатомия - невероятно!

Няма нужда от унищожаване на животни за дисекции…

Няма нужда часове да се ровиш в кървища, за да откриеш нервче!

Споделихме с декана огромното предимство на електрониката в обучението!

Силно присъствие на техниката видяхме и в лечебниците!

На фона на нашите срутени лечебници от 1920 г., всичко изглеждаше сън.

Декана се усмихна:

- Техниката е важна, но не всичко!... Вие сте щастливи хора – вашият институт е с най – богата стопанска база и традиции в Европа? Академик Матов, професорите Боян Начев, Иван Иванов, Моско Москов, са колоси в науката. Нашите студенти учат по техни учебници! Това пък е онова, което ние нямаме!

     Бях втрещен!...

Всички споменати имена бяха немски и австрийски възпитаници!

Преподаватели, чийто лекции безотговорно не посещавахме!

Тук, в Братислава, трябваше да разбера качеството на нашето обучение!     

     И шанса, който съм имал!

                                                *