Шест без десет
Шест без десет
/а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му.
Лъскави, миглите ми галят скулите ти ,
огъват се по неравностите... и ...ти ги усещаш,
въпреки едва наболите косъмчета по брадичката.
Ъгълчетата на устни, повдигнати нагоре...
Усмивка, която стопява последно колебание.
Моите решиха да се изгубят в усмивката ти.
Знам, че очите ти са затворени,
моите, още сънуващи, също.
Косите ми се разпиляват над ухото ти,
даже ги чуваш – онова меко свилено разстилане...
Колкото по-разрошени, толкова по-страстни и зовящи.
Но тайната е в ръцете ми. Няма да позволя да я научиш,
защото ще ме разгадаеш и тогава ще загубим
изненадата ...в шест без десет...
28.01.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
