Шипката
Аз съм си виновен. Трябваше да му обясня на директора, че не е това, което си мисли. Но нали съм смотляк, затраях си. И той ме уволни. Намери ми цаката. Това, че съм подронвал авторитета на горското и т.н. е ала – бала. И той пие и кара. И други колеги са ги хващали с алкохол. За мен това е повод, а не причина. Нали правите разлика между повод и причина?
Причините за моето дисциплинарно уволнение са три.
Първата причина е, че се изподрах на един шипков храст. Жестоко се надрах. Закачих се и нали съм глъм, вместо внимателно да се освободя, взех да се дърпам и се изподрах до кръв. И като взех да псувам: „Мама ти да е*а и шипка! Само мърсиш земята, твойта мама и боклук…“ И т.н.
Втората причина е, че съм от Карнобат и дядо ми беше файтонджия. Чували ли сте как псува каруцар – карнобатлия? Бедна ви е фантазията! От дядо съм се научил на такива псувни, дето на друго място не съм чувал. И понеже много се ядосах на тази шипка, пуснах в действие целия репертоар. Не се съобразих, че директорът и лесничейката са наблизо. Маркирахме една главна сеч, която по график е на шефа.
Напсувах се аз, както си знам, понеже бях много ядосан, но не се сетих да се извиня на директора и да му обясня. И той ме уволни след две седмици. Намери ми цаката. Взеха ми книжката за алкохол и той ме изгони. Защото, както се досещате, третата причина е… Не се ли сещате? И аз тогава не се усетих. Хем колегите ме бяха предупредили, ако се закача на някоя шипка, да не взема да река: „Мама ти и шипка!“ Защото той, шефът, така се казва – Шипков, Любомир Шипков. Но повечето хора му викат Шипката. „ Шипка, туй… Шипка, онуй…“
Мама ти и шипка! Не стига, че ме изподра, ами и каква беля ми направи!
© Мильо Велчев All rights reserved.
.
