Когато луната изгряваше и осветяваше света със тайнствена и мъглива светлина,тя се повдигаше на пръсти ,хващаше се за студените решетки
и гледаше към нея със широко отворени очи.Виждаше свободата като малък кръгъл златен сърп.Сърпът на свободата.
На сутринта имаше страхотно главоболие,хиляди малки игли се забиваха в мозакът и,гадеше и се.И когато болката стана по силна от самата нея тя повърна на пода и се сви на две,преряза я адска болка в стомаха.Тогава сякаш някъде в далечината,а в същото време много близко до нея се чу сигналът за закуска.Започнаха да се отварят и затварят желязни врати,да хлопат катинари и да дрънкат ключове,когато се отвори нейната килия,тя лежеше на пода превита на две в адска агония.Надзирателката пълна,червендалеста жена със мъх над устните си и къса мъжка
подстрижка я побутна със палката си,и като видя че положението е сериозно отиде да извика помощ.
- Какво става тук по дяволите? Това е затвор,а не болница! Кой ще работи вместо тази? -викаше директорката на ...