Широко отворени очи

Когато луната изгряваше и осветяваше света със тайнствена и мъглива светлина,тя се повдигаше на пръсти ,хващаше се за студените решетки
и гледаше към нея със широко отворени очи.Виждаше свободата като малък кръгъл златен сърп.Сърпът на свободата.
На сутринта имаше страхотно главоболие,хиляди малки игли се забиваха в мозакът и,гадеше и се.И когато болката стана по силна от самата нея тя повърна на пода и се сви на две,преряза я адска болка в стомаха.Тогава сякаш някъде в далечината,а в същото време много близко до нея се чу сигналът за закуска.Започнаха да се отварят и затварят желязни врати,да хлопат катинари и да дрънкат ключове,когато се отвори нейната килия,тя лежеше на пода превита на две в адска агония.Надзирателката пълна,червендалеста жена със мъх над устните си и къса мъжка
подстрижка я побутна със палката си,и като видя че положението е сериозно отиде да извика помощ.
- Какво става тук по дяволите? Това е затвор,а не болница! Кой ще работи вместо тази? -викаше директорката на затвора и от устата и излизаше слюнка.Изглеждаше дребна,злобна жена,с малки миши очички и на малкото и лице стърчеше голям крив нос,приличаше по скоро на карикатура отколкото на директор на женски затвор,но всички се страхуваха от нея тя използваше затворничките на принципа много работа за тях-много пари за нея.
Селина лежеше в назарета и за първи път от месеци насам,беше на легло с чисти чаршафи.Обтегна ръце и помириса новите чаршафи,искаше да запомни това чувство и този аромат,като отиде пак в килията си на мръсното легло."Лекар с младежки вид и огромни ботуши,не не не са ботуши"помисли си тя за идващия към нея човек и изпадна в
бесъзнание.Когато отвори очи лекарят стоеше до нея,със леко притиснен вид,може би от въпроса,който щеше да и зададе.
- Дали вие предполагате какво ви е?
- Откъде мога да знам аз,вие сте лекар-прошепна Селина и всяка дума изговаряше с болка
- Бременна сте и претоварена от работа
Усети как и прилошава,целият свят се завъртя пред очите и "аз бременна ,как? по дяволите "мислеше тя и мислите и препускаха диви,като учестения и пулс.Някъде в далечината чу гласът на лекаря:
- Ще го задържите ли?
-Ами ....аз..ами как? незнам.
- А дали знаете от кой е? - попита я той без капка подигравка,по скоро състрадателно
- Аз зная само един единствен...мъж...за последно..някъде -започна да говори несвързано и загуби отново съзнание .
Пред погледа и се простираше една цветна картина,полето от маргарити ухаеше на пролет,синьото небе се отразяваше в очите и.Тичаше боса през тучната поляна и се усмихваше,разпери ръце към някого,някой много любим и скъп човек,тичаше към него с развяти от вятъра коси.Той я прегърна топло,стори и се толква топла прегръдката му,че от радост потекоха сълзи от очите и.Притъмня,задуха студен вятър,тя беше с него,намираха се пред банка в центъра на града,той сочеше нещо,бяха с маски.После стрелба,шум,коли,той пада ранен,тя се хвърля към него и плаче,крещи името му.Изпада в шок и забравя....мъгла,страх от загубата на любим човек....бял тунел,светлина,надежда с раждането на тяхното дете.Негвото продължение ,детето на Джак и нейното.
- Къде съм?къде съм?-уплашена се пробуждаше от странният си истински сън.
- Всичко е наред,спокойно ,шшшт- говореше и успокоително лекарят.
Селина се събуди.
- Ще го задържа,детето! Баща му е мъртъв,но аз съм жива.
Обърна се на другата страна и заспа.Лекарят се одалечи с тихи стъпки и я остави да си почива .Някъде в далечината се отваряха и затваряха килий ,едните извеждаха свободата,другите я прибираха.
Селина лежеше в леглото с широко отворени очи .