Dec 12, 2023, 10:49 AM

Шофьор преди завоя 

  Prose » Literary references
278 6 14
7 мин reading

   Димо Куражлията, както го знаеха след Великите промени,едно момче от селото, което се гушеше в прегръдките на Бакаджиците, едва беше навършил седемнадесет години...

    Димо имаше по-голяма сестра Янка, която щом се прочу като скопостна и работна една есенна вечер на 1943 година у тях довтасаха годежари да се сватосват с бащата и майката.Искаше я Андон от съседното село Симеоново, чийто родители бяха имотни от рода на Чирпанлиевите!

    Семейството на Янка и Димо беше средна ръка хора;имаха докъм осемдесет декара в землището,но земята им беше хубава орница,защото някои части  от населените места бяха с полупланински терен.

    Андон беше изкарал войниклъка като кавалерист в Ямболския конен полк,но хареса Янка още в края на службата на есенния Ямболски панаир, докато беше в градски отпуск с още двама другари от ескадрона.

    Трябва да отбележим,че след униформите на кавалеристите от Лейбгвардейския царски полк,тези на другите кавалерийски полкове бяха достойно красиви и приемаха възхищението на гражданското и селското население с ням възторг!С бричове и ботуши със шпори,препасани с кожени колани на ефесите на които висяха дълги кавалерийски саби,с фуражки и монограми на пагоните на 4-ти конен на Н.В.Цар Борис lll Ямболски полк и със стройна ботевска осанка!

    Явно симпатиите бяха взаимни,защото щом Андон видя Янка и тя не остана безразлична към "бате си Дончо",тъй като се познаваха от току преди няколко дни завършилата жътва по техните ниви,които граничеха в съседство.Хубаво е да забележим,че ония войници,които имаха селски имоти и земеделски земи, биваха пускани при жътва в отпуск, за да помагат "в брибирането на хляба"!

    Речено--сторено,сватбата между младите се вдигна по Димитровден, като и двете страни на старите бяха доволни от станалото,само гдето Димо се скри, за да не го виждат и плака от горест,че кака му Янка отива на друго село и той остава сам!Нали по него време семействата бяха многолюдни, пък след Димо,неговите родители не се решиха на повече деца и след тежкото раждане на майка му,защото той се роди едър и много трудно, та лекарите в Ямбол препоръчаха ограничение, но...Димо беше дете и се привърза към кака си силно,ето защо сега след сватбата често тъгата му беше несретна годеница!

    Измина седмица и на втората Димо склони да помоли баща и майка да го пуснат "да виде кака Янка и бачо Дончо" до Симеоново!

     Изминаха Коледните пости Димовата майка омеси баница със сирене, свари млада кокошка,притури бърдуче ракия,буркан с рачел от тиква и с наточеното вино в плетената дамаджана напълни дисагите!Димо метна всичко това на Марко Кралевити, един едър представител на хибриден вид от жребец и магарица!Често селяните от полупланински райони по онова време ползваха мулета и катъри за домашна и земеделска работа.

   По Стефанов ден Димо в ранни зори потегли с мулето,като го водеше за поводите и весело крачеше към имота на сватанак Стефан и сватя Стефана,сиреч към свекъра и свекървата на кака си Янка!Хем щеше да ги поздрави за живот и здраве, и тъкмо да види кака си,бате си Андон...

  Докато бързаше и една припряност напираше в душата на младия момък,някакъв брадат и въоръжен с карабина мъж излезе срещу него с насочено оръжие и свирепо извика:"Стой!Не мърдай,защото ще стрелям!"

    Димо спря,но дори не вдигна ръцете си,а само придържаше мулето,за да не се дръпне  и хване да търчи из гората,докато бяха тъкмо сред нея.Някой го хвана изотзад и опря нещо желязно между раменете му...

    Изминаха няколко минути,докато Димо усети,че някой мляска от баницата и сварената кокошка,че и "наздраве" дочу, но не смееше да се обърне,защото някой още държеше желязото опряно на гърба му.

   Когато му разрешиха да се обърне Димо видя "шумкарите",както ги знаеха селяните,но също така видя,че те прибраха в раниците си всичко приготвено "за армаган" от  майка му,но не смееше да предяви претенции за храната,защото беше чувал,че е по-добре да не говори и каквото там му наредят да изпълнява и кротува.Времената бяха такива,че не се знай...

   Набързо го разпитаха как се казва,къде и при кого отива,като го предупредиха да мълчи за всекиго от тях и "да забрави случката",за да не идват по-късно да го търсят!

    Димо гостува на кака си Янка и бате си Андон, никой не го попита защо иде с празни ръце, така да се каже:когато емоциите от срещата вземат участие,след една нежелана раздяла, кой търси друго освен радостта на прегръдките между сестра и брат?!

   На изпроводяк Чорбаджи Стефан Чирпанлията изпрати на сватанаците си подобаващо свинско след Коледата,вино, ракия и голям буркан с мед!

   Димо премина по същия път,но "всичко мина по мед и масло"!

   На следващата година Димо стана вуйчо, защото кака му Янка и бате му Андон се сдобиха с малкия Стефан в началото на септември!

    До средата на септември 1944 година много неща се промениха в живота на българите,това беляза пътеката на живота и на Димо. 

    На 15 септември, когато децата тръгваха на училище в цялата страна един камион спря в селото на Димо и двама униформени мъже,препасани с картечни ленти,въоръжени с пистолети и шмайзери потърсиха местната управа,която беше сменила старата власт още на 10-ти септември.Отвориха канатите на камиона и се качиха на импровизираната трибуна,за да обяснят на местното население какви са целите на ОФ правителството, и че ще се воюва срещу Германия "до окончателната победа над монархофашизма" и "окончателното решение към слугите и предателите на България, чрез съд и смъртни присъди"!

   Вече се носеха слухове, че много хора след "справка през нощта" не се завръщаха по домовете си...

    Когато Димо пристигна на селския площад се досети,че беше виждал сред агитаторите "за съветска власт" ония мъже, които бяха му взели храната от дисагите,но докато единият от тях не слезе да се здрависа с него,той помнеше, че трябва да мълчи,иначе...

     Изведнъж Димо се оказа в центъра на вниманието!

      Другарят,който носеше още партизанското име Огнян,обяви пред всички, че "в трудните моменти на борбата с враговете на Партията",те народните борци за свобода са имали верни помощници и закрилници,които наред с тях са рискували,но самоотвержено са давали подслон,храна и вода на борците за "народното благо"!

     Няколко от съселяните на Димо го грабнаха и той се намери до Огнян и "Маруся",млада партизанка,която поради слаб успех в гимназията не се записа за повтаряне на класа,но на 5-ти септември отиде при Огнян, който обитаваше една импровизирана колиба в близката горичка до селото с другия "борец за народни правдини" с псевдоним "Соколов".Тъй като цялото село, пък и околността знаеха,че властта не ги преследва,те цялото лято изкараха на Бакаджиците,където имаше църква и манастир,който ги хранеше с подаянията на селяните от близките села.

    И така,Димо замина с партизаните в град Ямбол и понеже нямаше навършени години,а шофьора на трофейния "Опел Блитц" постъпи в казармата... На Димо се падна честта да се преквалифицира в шофьор!

    Без много да се колебаят,хората от Околийския комитет за няколко дни обучиха Димо за водач на камиона;и естествено трябваше да му сложат някакъв геройски ореол,та след една бурна любовна дискусия между Маруся и Димо,сутринта той вече беше въведен в околийската партийна йерархия с прозвището, Кураж"!Да го кръстят от френски на български, като "Смелия",звучеше недостоверно,защото Маруся няколко пъти призовавайки Димо по-смело да я залюлее в прегръдките си,той показваше вяло желание,но и колебание...Но след като доби новото си име и шофьорска книжка Димо Куражлията работи до следващата година в Комитета в града и замина в казармата,която беше в края на Ямбол.Там като професионален шофьор и с препоръки от Околийския комитет на Партията Димо беше назначен за шофьор на командира на пехотния полк и често водеше на лов полковника-съветник Аркадий Миронович Страхов в гората на Бакаджиците, заедно с Маруся, която беше вече завършила с успех гимназията и преподаваше руски език на учениците в една от прогимназиите в  града.

   След уволнението Димо Куражлията се завърна в селото си,като завърши по-късно Земеделското училище по някаква програма за задочно обучение и беше в основата на "добронадзорното влизане" на селските земеделци в ТКЗС--тата.

   Когато настъпиха "новите епохални демократични ликвидационни години" Димо Куражлията беше начело на Областния център за "ликвидация на ТКЗС--тата" и постигна забележителни резултати!

   За  80--тата му годишнина Димо Куражлията беше награден с орден за "Специални заслуги" от първия демократично избран президент на Република България. 

   Вече на близо 95 години Димо Куражлията с надежда гледа и с оптимизъм се надява отново да започне работа по кооперирането на земята, както по време на неговата младост!...

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙏
    Благодаря за коментара и оценката, Руми!🙏
  • Беше ми изключително интересно да прочета тази твоя история, Стойчо, невероятен разказвач си! Поздравления!
  • Прочетох с удоволствие, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Благодаря (Blue)!
    Защо смяташ,че някой ще ти лепне етикет на "бабичка"?
    Всеки на страницата ми има право на мнение, с изключение на "хибридни циници".
  • С риск да ме квалифицирате като "червена бабичка" мисля, че не толкова формата на управление, колкото страхливата, егоистична и ненаситна за облаги човешка природа е виновна за бедите ни и извращаването на дори и добри идеи.
  • Благодаря за коментара и оценката, Юри!
    Въздържах се да споделя, че този очерк е на основание на фактическа действителност.
  • Да, такива четива трябва да има в учебниците по история. Стойчо!!!
  • Благодаря за коментара, Светла!
    Благодаря за коментара, ИнаКалина!
    Всяко време с героите си!🙂
  • Щом е докарал до 95 и гледа с оптимизъм - хубаво е било и сиренето, и пенсията
  • Куражлия... Мисля си каква огромна разлика имат поколенията от онова време и днес. Разказвай, да не потъват в забрава.
  • Благодаря за коментара и оценката Любими,Младен!
  • ХаХа! - Невероятно си го написал, Стойчо!
    Невинният Димо, благодарение на нещастно-щастливия случай, прави кариера. Неволно ми се натрапи случаят с Рохус Миш - личен адютант на Хитлер, който никога не е бил член на Националсоциалистическата партия, но е станал по-верен на Адолф от сянката му. Спомних си и за капитан Питър Блъд /от романа на Рафаел Сабатини/, когото случаят праща чак при пиратите в Тортуга. Нима нашите комуняги не бяха и не са също гнусни пирати, в сравнение с които истинските са просто рицари на честта?!!!!! Крадци от мандрите, самозвани партизани и изнасилвачи - боклукът на нацията са те. Затова България е на това дередже понастоящем. Защото досега трябваше стотици пъти да ги изселим - всички до един в пясъците на Сахара!

    Поздравление за прекрасното четиво!
  • Благодаря за Любими,Ана!
  • Благодаря за Любими, Ас.Грудев!
Random works
: ??:??