Та щастието е нещо, което всяка блондинка търси в портмонето си и което всеки бездомник дръзко зърва по тротоара. Щастието също се намира в малките неща. Има огромно значение в това къде момичето ще се облегне, докато гледаме филм. Дали на стола, на дивана, или вместо всички тези стабилни предмети на сигурността, избере моето рамо, а филма – не е особено важен. Да. Това би ми донесло известно щастие. Пу, ще го забравя на следващият ден.

  Щастието ще просветли баба ми, като шестица от тотото, само ако намина след училище да я видя. Ей така, безцеремонно. Не защото е сготвила кюфтенца с доматен сос, или картофи на фурна. Не. Защото е подухнал вятърът и ми е изстрелял един мизерен вестник в лицето и съм си казал: ,,Ех, че скапан вятър. Я! Какво ли прави баба ми в момента?”

  Ех, това щастие…  Искаш го за постоянно, имаш го за кратко. Кажи ми, драги читателю, щастлив ли си в момента? Ако да, си един от малкият брой късметлии. Ако не, това е напълно нормално. Къде си видял по улицата да се разхожда някой, доволен от живота гражданин, било то пич на средна възраст или пенсионер. Нас малолетните не ни гледайте, колко сме щастливи. Говедото се радва и на зелева чорба. Невроните в главите ни са самовлюбени егоисти. Всеки се смята за по-красив и умен от всички останали. Откъде на къде ще ходи да се занимава с другите по-низши моруци, че да създават някакви си там невронни връзки.

  И от там всичките надежди на родителите ни отиват по дяволите. В стремежа си “ой на мама детето” да е щастливо и да му е интересно, се харчат едни пари за телефони, айфони, компютри и куп боклуци с надеждата, че то ще разбере, колко му е дадено, ще бъде благодарно на мама и на тати за усилията, а вместо това най-любимата реплика на щастливото ни дете е: ,,Тате дай пари!”

  Хората постоянно търсят щастие. Да им е комфортно, да им е добре. Със кенче бира и кисийка фъстъчки, осветени от телевизора, по който дават нов епизод на ,,Столичани в повече”. Или да извикаш някоя другарка на кафенце. Да си помърморите, да си поклюкарите. Пак е щастие. Осемнайсти номер е голям философ? Да го изпитаме на дъската и да го гледаме как се гърчи като настъпен червей. Ах, какво щастие ще изпита учителят само. Но ще дойде момент, в който осемнадесети номер си е, току-виж, научил урока и с усмивка ти изреди правилните отговори. Тогава блаженството на нацистки мъчител свършва, както и във всички останали случаи. Ще вземе да се развали телевизорът, или няма да има от ,,Каменица”, а ще има от ,,Болярка”. Едната блондинка няма да си чуе телефона, или ще забрави, че кафенето, на което се срещате всяка събота, въобще съществува.

  И ти си имал щастливи моменти нали, драги читателю, обаче за колко? Час? Пет? А защо не ден? Два? Съмнявам се да е било повече от това. Дори и на пакетче чипс XXL му се вижда дъното, където с надежда се надяваш да откриеш петдесет кинта, обаче винаги няма. Дори и двойка от най-качествената трева ще свърши, все някога. Нищо не е завинаги... и щастието, разбира се, не е изключение.

  Затова всеки който си има талисман за щастие, е голям, голям късметлия. Това да имаш нещо, което да те радва е голяма работа. Моята талисманка за щастие, я виждам всяка вечер и я загръщам всяка сутрин. Щом съм изморен, или ми е криво, се гмурвам в обятията и, а при всички обстоятелства, тя винаги е отдолу. Не давам на никой друг освен мен, да се качва отгоре. И това е моето легло. Какви ли не приключения съм преживял на него.
  Бях на Еверест по бански с Дядо Коледа и седемте джуджета. После шефа на банката ми даде чувал с хилядарки и един химикал вътре. После се качих на черното ми ,,Порше‘‘ в което имаше тигър на задната седалка и отпраших напред. Като стигнах, Пешо резбаря ми каза, че трябва да пренеса една маса. ,,До къде?“– питах аз. ,,Тръгвай. – вика – Аз ей ся ше дойда.“ Та тигъра се качи отгоре на колата и аз му завързах масата. Та като натиснах газта, с бясна скорост стигнах до училище. ,,Да не забравиш да занесеш масата!“ ,,Добре – каза тигъра и орелът го грабна.“ На облака беше застанало момичето от класа, по което имах известни симпатии. То се приближи на опасно разстояние до моите устни и се събудих.