1 min reading
Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и отиваха някъде нататък, към хоризонта. Боже, как ми се искаше да отида с тях - да знам, че мога и аз да оставя нещо, а не да съм оставена сама.
Морето беше ледено - ледено като цялото внимание, през този ден. Мидичките ромоляха, а песъчинките се бяха разбеснели. Поредната ледена вълна - и под мен се разкри феерия от цвят, и мокър пясък. При тази красота, и вниманието на морето, не изпитвах студ. Усещах го, но сякаш не беше нищо важно. Продължавах да вървя напред... В сърцето ми нахлуха чувства на щастие и еуфория. Сякаш самотата вече не беше важна, а само грижата на морето имаше значение. Само то се сещаше за мен, когато всички ме бяха забравили.
Минаваше вече половин час... Обадих се на др ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up