15.12.2008 г., 0:55

щастието е настинка

1.4K 0 2
1 мин за четене
Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и отиваха някъде нататък, към хоризонта. Боже, как ми се искаше да отида с тях - да знам, че мога и аз да оставя нещо, а не да съм оставена сама.
   Морето беше ледено - ледено като цялото внимание, през този ден. Мидичките ромоляха, а песъчинките се бяха разбеснели. Поредната ледена вълна - и под мен се разкри феерия от цвят, и мокър пясък. При тази красота, и вниманието на морето, не изпитвах студ. Усещах го, но сякаш не беше нищо важно. Продължавах да вървя напред... В сърцето ми нахлуха чувства на щастие и еуфория. Сякаш самотата вече не беше важна, а само грижата на морето имаше значение. Само то се сещаше за мен, когато всички ме бяха забравили.
    Минаваше вече половин час... Обадих се на другите, за да видя защо се бавят... Толкова прокудено разбрах, че скоро никой няма да дойде - че сякаш нещо в мен ще се счупи. От красотата на морето се отключи скръбта на сърцето. Сълзите ми напираха и накрая победоносно заваляха като пролетен дъжд. Те падаха във водата и се сливаха с единственият ми приятел, който сякаш водеше битка със самотата ми.
   В един момент, отчаяна и с мокри очи, видях нещо в далечината. "Това е водорасло!" - но не беше. Към мен се приближаваше най-прекрасният, най-нежният подарък - една червена роза. Вълните имаха нова цел - да поставят в краката ми това растение. Не можех да повярвам! Роза, излизаща от море. Беше магия - може би все някой знаеше, че още чакам. Протегнах ръка и я взех. Беше кръв - червена и миришеше на щастие. Поех я в мокрите си длани - тя беше моето сияние. Знаех, че е за мен както майка знае, че обича детето си. Сърцето ми и морето се бяха слели - и то знаеше какво си мисля. Знаеше, че съм ужасно поласкана, а аз знаех, че то се усмихва.
    Мерси, море... мерси  че те има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси..мн мило..но чувствата на всеки са си индивидуални за него и немисля че моите ще ми отворят врати някога+}
  • добра си,мила!не само,че можеш да рисуваш,но-и да пишеш-също!продължавай,моля те!...а си само на 17!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...