НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ 1
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен – това е песен“ т.е. равносилно на щастие.
Днес, обаче, все повече осъзнаваме, че българите нямаме един общ идеал. Всеки си има свой идеал, своя цел или стремеж и смята, че ако го достигне, ще бъде доволен, евентуално щастлив, стига да не се появи нов, който да омаловажи или засенчи постигнатия. Защото българинът е все недоволен, което от една страна е добро, за да има стремеж, цел, развитие, но лошото е, че не се отчита или одобрява постигнатото.
Мисля, че щастието не би могло да се постигне, ако няма действия, старание за постигне. Защото човек е устроен за действие. Ако бяхме като ленивецът / Bradypodidae - животни, живеещи по дърветата, ...