Ще изперкате и вие
-... Та по новата класификация ти вече не си луд. А човек с рязко безгранично ограничена интелектуалност, с неконтролируем върхови спад на реалното възприемане на света...
Погледнах го. После пак. И още веднъж.
- Я, преведи, докторе...
- Казано направо – същият си си, даже с усложнения, но влизаш в хуманитарната група същества, които се отдалечават от класическия архетип...
- Докторе, извинявай, ама ти уж трябва да ме лекуваш, пък ме разболяваш повече... Аз съм си нормален луд и не искам да задълбавам с вашите класификации... Пиши там каквото щеш, но мен не влудявай, а?
Той кимна – явно и него бяха подпукали с тия дебилщини. И единственият начин да не откачи сам, беше да намалява вятъра в главата ми.
Защото там нещо перките почнаха да се въртят бясно. Една позната казваше, че имала изкрейзила перка в главата, ама при мен май е цял ветрогенераторен парк. Само дето ток не дава, обаче очите ми светят постоянно...
Макар да съм нормален луд. Да знаете какви има при нас... Бяха настанили при мен един бай Иван. Перко ли? Турбина, братче... Вдетинил се тарикат. Влизам в стаята и гледам – пластмасовата чаша от новия ни сервиз счупена. Питам:
- Бай Иване, ти ли я счупи?
Той ме гледа невинно като ученичка преди първа среща и вика:
- Не съм аз...
А вътре няма никой. И никой не е влизал. Почвам аз отдалече:
- Бай Иване, да решим една задача. В стаята има ученик. Сам – саменичък. Влизат другите и виждат, че дъската е нашарена с рисунки. Кой ги е направил?
Бай Иван отговаря с класическото:
- Не знам...
- Абе, друг няма в стаята! Кой го е направил? Три възможни отговора - Извънземното, Невидимия, ученикът...
- Не знам...
- Е, кой да е – Извънземното?
- Не знам...
- Невидимия?
- Не знам...
- Ученикът?
- Не съм аз... – и гледа хитро. Как тарикатската ме е преметнал...
Ама бай Иван е нормален луд и той. Веднъж избяга от нас, нямаше го два дни, на третия се върна. Питам го как е навън, а той вика: „Ма тия са полудели, бе...”
То и аз не ща да ходя там, зад оградата. Нали гледаме новините понякога. Когато главният не е на кеф и ни накаже с тях. Тия там навън всичките са откачили...
Крадат ги, мамят ги, лъжат ги, карат ги глупост след глупост да приемат за хубаво... И всичките си кротуват. Демек – харесва им...
То, вярно – и с набиването на кол се свиква. Гледах един филм, когато бях избягал веднъж. Там набиваха някакъв на кол. Отначало писка, а после се кротна. Свикна. Пък може и хубаво да му е ставало...
Та и тия навън – свикнали са. И са обърнали резбата... С кръв и кеф...
Иначе – при нас всичко е нормално. Луди, луди – ама не чак дотолкова, че да искаме да сме нормални. Затваряме се в нашия си свят. И щастливо захъркваме. Даже лекарства не ни дават за заспиване – доброволно бягаме от света ви. Пък вие уж сте будни, гледате, търпите... И се кефите, смятайки се за умни... Ние, демек, сме лудите, а вие сте реалисти. И каква е разликата за задника върху кола?
Абе, ще се сепнете... И ще изперкате и вие...
Чакаме ви в нормалния ни свят...
Празнично парти - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
