Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодове на живота им... Небето, сиво и намръщено, тежко и свирепо... надвиснало отгоре и сякаш ги съди. Задушно е. Ще вали.
02.11.2008
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up