Елеана се почувствала лека и литнала. Протягала ръце напред и галела нежния въздух, който бил като прозрачна плазма. В него се оплитали милиони вибриращи капчици вода. Тя ги разбърквала, а от слънчевата светлина те блещукали в разноцветни сияния. Летяла. Вятърът се промушвал под роклята ù и я галел с невероятна нежност. От висините тя погледнала надолу, а там водопадът треперел от страст.
- Колко много орхидеи се къпят във водопада. – помислила си, щом погледът ù се плъзнал по нишките на падащата вода. – Да, но аз летя... - позачудила се. – Аз съм птица... това е прекрасно. – размахала ръце, за да се убеди сама.
Ръцете ù били криле на фламинго. Тя летяла, преливаща от светлото усещане за препускане в света на прекършеното време. Бавно се снижавала към блестящата повърхност на вира. Щом усетила полъха на водата, която не спирала да се плиска в него, Елеана се превърнала... в шарено водно конче. Големите криле станали малки и прозрачни. Отново летяла, окъпана в прелестта на сребърната во ...