СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознати деца, които с родителите си бяха отпред, недалеч от дома, в който бе израснала. А там долу, в глъчки смях и вълнение се случваше нещо. Нещо, което вълнуваше всяко дете! Опитваха се да пуснат хвърчило...
Беше събота и часът наближаваше дванадесет, когато вратата се открехна и строг женски глас каза:
- Време е за обяд! Не съм гладна. - отговори детето.
- Гладна или не, има правила. - изрече жената - До пет минути да си слязла! - отекваше ехото на отдалечаващите се стъпки в коридора.
Обядът приключи бързо, имаше обикновеното за събота, а и не беше гладна. Качи се в стаята си и продължи да наблюдава връстниците си, които все още тичаха по безгрижното синьо.
Това, което правеше различна Мая от ...