Сираци - 1 Част
СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознати деца, които с родителите си бяха отпред, недалеч от дома, в който бе израснала. А там долу, в глъчки смях и вълнение се случваше нещо. Нещо, което вълнуваше всяко дете! Опитваха се да пуснат хвърчило...
Беше събота и часът наближаваше дванадесет, когато вратата се открехна и строг женски глас каза:
- Време е за обяд! Не съм гладна. - отговори детето.
- Гладна или не, има правила. - изрече жената - До пет минути да си слязла! - отекваше ехото на отдалечаващите се стъпки в коридора.
Обядът приключи бързо, имаше обикновеното за събота, а и не беше гладна. Качи се в стаята си и продължи да наблюдава връстниците си, които все още тичаха по безгрижното синьо.
Това, което правеше различна Мая от другите, е че бе осъдена. Беше наказана да не знае що е любов. Не беше казвала никога мама и татко, но познаваше майките и бащите на своите приятели. Всичко, което искаше, е да има семейство. Някой, който да я прегърне, да я накара да се чувства значима. Всяка вечер се завиваше през глава, сплиташе ръце и се молеше. Молеше се да бъде обичана! Това безумно ù липсваше... и тя се бе превърнала в едно измъчено дете.
Редуваха се дните, а вечер, всяка вечер, тя отваряше своята Библия и четеше. Мая бе толкова чувствителна, че всеки път, когато стигаше до момента, в който бият и разпъват Исус, плачеше. Мислеше си: "Защо хората са толкова жестоки, защо отнасят чувствата си във формата на плуг?"
Отново се разстрои, усещаше как свитото ù сърце се пълни с мъка и заплака. Плачеше и питаше:
- Господи, нали само теб си имам, защо си ме оставил, защо, защо, защо?
Сълзите мокреха възглавничката ù, докато се унесе и заспа пречистена. Но имаше нещо, което Мая не знаеше, а то бе, че Бог и има план за нея!
По същото време, едно семейство, вечеряйки, си говореха.
- Деца, с майка ви си мислехме да обсъдим с вас нашето желание да си осиновим дете. Още преди да се родите, бяхме взели това решение и мисля, че времето настъпи.
Семейството беше християнско и децата носеха имена на библейски личности. Момчето бе на единадесет и се казваше Исая, а момичето - на десет и се казваше Рут. В миг замлъкнаха! Колкото и да вярваха, че да бъдеш приемно семейство е хубаво, се страхуваха любовта им да не бъде изместена.
- Не знам, мамо...
- Момче или момиче? - Исая прекъсна сестра си.
- И ние това се питахме. - допълни Галя, - но това няма значение, важното е да сте съгласни.
Вечерята приключи и за цялото семейство това беше една безсънна нощ.
- Спомняш ли си онова момиче, което ни махаше, когато бяхме пред дома, Рут? - попита Исая.
- Да! - замисли се тя. - Дали затова отидохме там? - Дали това иска Бог от нас?
Беше отново събота, същото семейство беше пред Дома и децата знаеха защо миналия път са играли точно тук. Те търсеха познатите очи. Пуснаха хвърчилото и ето там, на прозореца... две ръце искаха да се докоснат... Всички се обърнаха към чернокосото момиче и му махнаха с ръка:
- Ела при нас! - подканяха я те.
Мая се развълнува, обу се и се затича без позволение към двора, беше запъхтяна, тичаше, точно когато приближи - се спъна и падна по очи. Не личеше да се е наранила. Беше много смешно, но никой не си позволи да се усмихне. Рут отиде до нея и ù подаде ръка. Мая се изправи, усмихна се и каза:
- Мога ли да играя с вас?
Всички избухнаха в смях.
- Може, отговориха ù! И не само...
Една съдба чака да бъде споделена, един кошмар - променен!
Посветено на всички изоставени деца.
© Димитър Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да
-
Има ли 2-ра част...
-
Хубав стил, boxitiger!
-
Темата е болезнена за обществото ни.
Бог има "план" за всички ни. Той, обаче трябва да се изпълни от самите нас - Човек да направи нещо за друг Човек, защото Човек - никога не е достатъчно Човек. Винаги може да направи още нещо за някой друг Човек.
Очаквам продължение... -
Дано всяко дете може да си играе с другите. "И не само..."
-
Белла, Анета, Ангел, Кръстина, Петя Кръстева - Благодаря ви за вниманието и позитивното мнение, което оставихте.
За мен е чест да съм сред вас -
Мая не знаеше - Бог и има план за нея!
Макар да ме просълзи, аз те поздравявам! -
Много талантливо написана проза!
Умееш да докосваш сърцето на читателите!
ПОЗДРАВИ! И все така твори! -
Пишеш много хубаво, приятелю!
Ще чакаме продължението!
Поздрави! -
Поздравления!!!
Много истинско!
Болезнено актуална тема...
Музиката подсилва усещането!
Чудесно подбрана!
Чакам следващата(те) части.
-
Така мислиш, защото не познаваш Мая
-
Белла, аз не смятам, че е наивно изглеждащо! Големи хора не могат да достигнат до любовта, та едно осем годишно дете, дали би могло да осъзнае истината, за която говориш...
-
Благодаря ви, радвам се, че ви харесва.
(Мария, Йоан, Петя, Ивон, Силвия), аз също разгледах вашите творби и се радвам, че ви открих -
Прочетохме го на един дъх!Когато го четеш,настръхваш.Много въздействащо!Чакаме 2-ра част...
-
В самотата си, малката Мая е "велика" като името си, защото на болката отвръща с усмивка и чиста вяра.
-
Браво, страхотно е! Дори и без музиката ме побиха тръпки, докато го четох
-
Браво, Бокси, много е хубаво! Имаш много добър изказ. Изключая малките грешки / отдавам го на това, че си го писал на един дъх/ в техническото оформление на диалога и в отделянето на смисловите моменти - си се справил чудесно. Очаквам с нетърпение да прочета и следващите части.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
