"Сивото" ежедневие
Напоследък много хора, мои познати и приятели (начело с майка ми, естествено), ми се оплакват колко скучен и еднообразен е животът им... как „сивото ежедневие” вече им е дошло до гуша... и всякакви такива черни и песимистични мисли. Възможно ли е само аз да не съм като другите, само аз ли осъзнавам колко прекрасен, чаровен, разнообразен и невероятен е животът...?
И как, кажете ми, да ми е скучно?!? Отиваме с гаджето на море, значи. В Ахтопол, ама ще ходим на плаж на Силистар, на 13 км. от квартирата. Дава ми моят да карам аз, да се уча, че нали съм млад шофьор. Всичките 10 дни, през които карах по селския тесен път (по който трудно се разминават дори две трабантчета) не успях да сътворя никаква беля, макар че, Бог е свидетел, се постарах доста. И баш последния ден (естествено) паркирам си аз най-уверено в центъра на Ахтопол и една ми ти ПАРКИРАНА BMW X5, като тръгна срещу мене... бута се като пенсионер пред гишето за пенсия! И ме удари... а аз просто исках да се паркирам пред нея... ей... много се бутат тия джипове, да знаете! После стана дълга и широка с ремонта... па за боя, па за фар, па за изправяне на не чак толкова изкривените ламарини... отиде ми половината заплата. Ей... то пък човек едно ПТП да не направи!
Или друг случай: говоря си аз с една приятелка, с която се познаваме от. има-няма, 11-12 години, заговарям я аз, а тя: „Не желая да комуникирам с тебе!” А сега де! „Що бе?” – викам. „Ааа, нищо, просто така реших”. И т’ва напълно сериозно го казва! И до ден днешен не знам какъв ù е проблемът. Та, тази мацка ме хвърли в такъв филм, че още си играя главната поддържаща роля и си мъча бедната прикрито руса главица какво ù е станало. Ама накрая реших, че няма значение какво е, те там на 4-ти км всичко лекуват. Моят факултет е там де, аз за т’ва съм толкова запозната.
Трети случай: ще излизам аз с част от откровенци. Грег ме примами... ей... то пък човек един-два положителни коментара да не му напише! И аз, доколкото схванах идеята, трябваше да се срещна с Нели, Светланка, Мая, Мия и още някой, който дойде. А то какво стана... само аз, моя милост и Грег. Дали ми беше зле?!? Боже... този човек е един от най-интересните, забавни и интригуващи хора, които познавам. То като се почна: едни салати, едни водки, едни приказки, смех, смех, смех... Е нЕма как да ми е скучно с такива преживявания!
Та, основната идея, която се опитах да развия, беше, че животът никак не е скучен. Въпросът е всеки по някакъв начин да се опитва да си го разнообразява. То щастието, точно както картите на белот - самò не идва, трябва да си го викнеш. Животът може да е точно толкова цветен, колкото всички плажни чадъра на плажа на Силистар, адреналинът може да е точно толкова висок, колкото са токчетата на всичките ми летни сандали, може да е толкова светъл и изгарящ, колкото е слънцето в два и половина на обяд, точно толкова усмихнат, колкото всички детски личица на въртележката в Ахтопол... Просто си го пожелайте!
© Зорница Събева All rights reserved.
Та коя съм аз, че да съм толкова добра като теб 
Радвам се, че ти харесва написаното 
