Скитникът арменец 58

        Лондон е един от най-големите градове на света. Столица на Англия и на Великобритания,  Лондон става един от най-важните политически и индустриални фактори на света. Лондон е родно място на много гении на човечеството. Достатъчно е да споменем името на Шекспир- гениалният създател на театрални и поетични шедьоври, които векове наред на губят своето водещо място в световната култура. Написани по “шекспировски” през 16-ти век, те не губят своето съвременно звучене  и днес, пет века по-късно.

Римският император Клавдий, разполага тук, на това пусто място,  лагера на своите легиони. Бързо,  около този лагер се заселват келтски племена, и започва историята на този неповторим град.

Няма да ви занимавам с историята на Лондон. Вероятно мнозина от вас я знаят по-добре от мен. Верен на своите принципи ще разкажа  за Лондон през моите очи,  моите наблюдения и чувствата които градът събуди в мен.

В много криминални романи, Лондон се представяше  като “град на мъглите”. От 12 Януари до 9 март 1970 година, не видях никаква мъгла. Хладно, влажно, но не и мъгливо време. Вероятно е било “смог” от  стотиците хилядите камини, служили за отопление на частни и обществени сгради.

Ако трябва да дам характеристика на този град само с една дума, то ще кажа “скучен”, за мен чужденеца този град беше много скучен, независимо от всички забележителности, паметници, дворци, замъци, паркове и музеи. Няма да забравя една неделна сутрин с двама-трима приятели, премръзнали искахме да влезем в някое кафене, или сладкарница, да изпием горещ чай или кафе и да се посгреем. Нито едно отворено!  В неделя сутрин всички трябва да отидат на черква. До обяд чаршията е мъртва!

Всеки англичанин има свой клуб, където среща свои приятели, или колеги, или съкварталци. Чужденецът няма достъп до тези клубове, даже не знае къде има такива. Иди се оправяй. Скука!

Да ви разказвам за лондонските забележителности, също нямам намерение. Или знаете или ако се интересувате “чичко Гугъл” ще ви разкаже най-подробно.

Уестминстърското абатство беше една от първите забележителности които посетихме. Величествена катедрала носеща името на Свети Петър. Тук се извършва коронясването на кралете и кралиците, тук са техните свтбени церемонии, от тук тръгват за Вечния си път.

Тук е погребан и Уилям Гладстон, познат от нашата българска история. Когато обикаляте из абатството, прави впечатление изключително големият брой адмирали погребани тук. Вярно, че Англия винаги е имала голям и силен флот, ама чак толкова много адмирали едвали.

Английските пирати са били много, ограбвали са френски, испански, португалски, скандинавски кораби, и са давали част от плячката на монарха, подпомагали са английският флот в борбата му с чужди пиратски и флотски кораби. Пирати, но патриоти, и Кралят или Кралицата са ги удостоверявали с адмиралски титли и са им устройвали тържествено погребение в Уестминстърското абатство, вместо да ги бесят на някоя мачта.

През онова студено, неделно утро, за което споменах в началото на разказа, бяхме тръгнали да посетим музея на Тауъра. Това е един от най-интересните музеи, не само в Лондон, но и в Англия. Намира се до Тауър бридж, един необикновено красив мост, според мен  уникален в света. Мостът е построен през 19-ти век и е подвижен, за да могат корабите да минават под него. Навремето задвижването му е ставало от парен механизъм, който сега е заменен с електро-хидравличен. А оригиналният парен механизъм е експонат в музея на този уникален мост. Един от символите на града.

Тауърът  или “Лондонската кула”  е построен за да служи за дворец на Краля и за крепост. По-късно е превърнат в затвор, където са били затваряни крале и кралици. Тук Хенрих 8-ми затваря Ана Болейн, поредната си съпруга, за да сключи брак с друга. Тук са извършени над 25 екзекуции, като последната е от втората половина на 18 век.

В музея на Тауъра се съхраняват богатствата на английската корона, на стойност над 32 милиарда долара. Само брилянтър “ Звездата на Африка” е на стойност около 400 милиона долара. Инкрустирана върху кралска корона.

Направихме си снимки седнали на стари оръдия, любувахме се на униформите на гвардейците, всяка една от които струва няколко хиляди долара, и тръгнахме към центъра за да пинем нещо горещо. Да, ама не! Вече ви казах колко бяхме разочаровани.

Разхождайки се по Пикадили Съркъс  попаднахме на “Пикадили данс клуб”. Оказа се място където членовете на клуба могат да танцуват и се забавляват, с чашка питие в ръка. Членският внос не беше висок, и ние без колебание, на бърза ръка станахме членове на този клуб. Нали трябва да почувстваме пулса на този космополитен град и да заживеем като истински лондончани. А лондончанин без членство в клуб, не е лондончанин.

И в събота към 8 вечерта се срещнахме пред клуба, и тримата влязохме в “Пикадили данс клуб”. На бара си поръчахме по едно питие, естествено  шотландско уиски. Оказа се, че съдържанието на голямата по размери чаша е само 25 мл. уиски. Но лед можеш да си добавиш колкото искаш. Безплатно е. Ок! Преглътнахме го.

На сцената голям оркестър свиреше най-модните за сезона мелодии. На пъво място “Шуга.шуга” и някои други познати мелодии, за които в момента не си спомням.

Поблизвахме  от чашите, та да има за по-дълго време и наблюдавахме танцуващите двойки. Младежи от всички цветове на дъгата.  Наблюдателите като нас, бяха много повече от танцуващите. Вероятно разучаваха обстановката и правеха своя избор. Не липсваха и самотни момичета-приятелки които също бяха дошли да се позабавляват в съботната вечер. Дрес кодът ни, никак не отговаряше на облеклото на местната младеж. Беше епохата на “хипитата”, много далеч от нашата социалистическа мода.

Може би тук е мястото да спомена за една среща на нашата група с лондонски “комсомолци”, организирана от влюбената в България Мерсия Магдермот. Ние, костюмирани, с изгладени ризи и вратовръзки, а “комсомолците” от Лондон с дълги коси до раменете,  бради и боядисани в ярки цветове  кичури, с  якета- кожухчета, с екстравагантни облекла - макси палта и мини полички. Като ги видяхме, първата ни мисъл беше, какво би се случило ако така се яват на комсомлско събрание в България или даже в кафене “Бамбука”. Директно заминават на екскурзия по дунавските острови. Това бяха младежи с прогресивни идеи, защитници на социализма.

В същия период, в Лондон бяха на стаж и нашите съветски колеги от Академията. Между тях имаше момчета наши приятели. Беше естествено да искаме да се видим и пием с тях по една биричка на лондонска земя. Помолихме хората от нашето Търговско представителство, да се свържат с колегите от Съветското търговско. Първият отговор беше не! Наши колеги с които сме учили 3 години, и да не можем да ги поканим на чаша бира? Не можехме да повярваме, че това е възможно. Не им разрешаваха среща с колеги и приятели, и то на българска територия, а не в някой лондонски пъб. След настояване и гаранции, че на срещата няма да има чужди хора, им беше разрешено да се срещнем в офиса на Балкантурист, за два часа, в следобедните часове. Дойдоха придружавани от трима - четирима, непознати за нас мъже.  С КГБ няма лабаво! От 3 до 5 след обяд, пихме по едно питие и ги отведоха. А ние се движехме  сами свободно из Лондон, бяхме на квартира у англичани и никой не ни държеше сметка какво правим и с кого се срещаме през свободното време. Естествено никой от нас не отсъстваше от срещите и мероприятията организирани  специално за нас, от Българското Търговско представителство.

Понеже вече споменах името на Мерсия Магдермот, ще ви разкажа за нейната дейност в Лондон. За живота й в България има писано много, включително и от самата нея.

Мерсия Магдермот е явление в културния живот на България. Почти няма българин да не е чувал нейното име, участието й в бригадирското движение, за работата й като учител в 1-ва Английска гимназия в София, за прекрасните книги написани за Васил Левски и Гоце Делчев.

В Лондон, освен че преподава английски на българските дипломати, г-жа Макдермот организира и ръководи  самодеен фолклорен ансамбъл- вокална група, оркестър и танцова трупа. Всички участници са англичани.

По време на нашето пребиваване в Лондон, тези самодейци изнесоха богат концерт пред българска публика. Сред  моите състуденти, имаше виртуозен акордионист за народна музика. Володин Шотилов се включи в концерта доброволно и показа своето майсторство на акордеона. Шутката, както го наричахме ние приятелите му,  бе аплодиран дълго за  майсторското изпълнение на хора и ръченици

Мерсия Макдермот, явно живееше  в моята посока, защото няколко пъти я срещах в метрото, облечена в  красива българска носия, която правеше силно впечатление на другите пътници.

Не помня по какъв повод, Търговското представителство организира празник в салона на Търговското, което беше с внушителни размери.  Сандвичи, вино и безалкохолни напитки, придружаваха танци и приятелски разговори. Естествено не мина без нашето участие. Наша вокална група изпя няколко песни на английски език. С тези песни в Москва бяхме участвали на вечерите организирани от катедрата по английски език. Шутилов отново показа, че е майстор на акордеона, изпълнявайки народна музика. За разлика от него, Константин Гецов- Гецата, моят съквартирант, за радост на присъстващите свири танцова музика. Именно на тази вечер открих прекрасна партньорка за валс, в лицето на Елена Григорова, съпруга на нашия посланик в Обединеното Кралство- др. Митко Григоров. Съвремената младеж, не е чувала тези имена, но по- старото поколение помнят името на един от най-интелигентните политици в обкръжението на Т.Ж.  Не случайно, той беше изваден от ЦК и изпратен в глуха линия.

На тази  служебна “вечеринка”, за пръв път се сблъсках с хляб, който никога не баятясва. Дунапрен, сякаш е произведен в завод “Петър Караминчев” град Русе.Тъй като останаха много сандвичи, Траянка Криспин, която работеше на телекса в Търговското, ни напълни по една торба( помощ за бедните студенти).

Трайчето, както я наричах приятелски, беше съпруга на Алфред Криспин- представител на Българска телеграфна агенция в Лондон. Изключително ерудиран човек, с много  богата култура и знания във  всички области на политиката, изкуството и живота въобще.

                                                                ( следва)