Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше влюбен. Влюбен до лудост. Познаваха се от деца, но сега я виждаше с друг поглед - поглед на зрял мъж.
Мъка му беше пустата Рада... като гангренясала рана го ядеше отвътре.
Тя се беше задомила още на 17 години за един момък от съседно село. Добро момче, много работливо, но все го нямаше. Аргатин ходеше по другите градове, а след няколко години и по чужди земи. По Русията и по Немско работел като градинар, казваха хората. А Рада - все сама.
Роди едно момиченце, след това още едно. Второто се спомина от някаква болест в корема. Доста големичко беше, почти на седем години, и тя остана с едното.
Беше хубава, стройна и висока, с дълги крака, тънка талия и не много големи, но стегнати гърди. Очите ù ...