За първи път, за ПЪРВИ път в живота си усещам, че не ми пука за хорското мнение.
Напълно съм сериозна.
Огледалото и аз срещу него. И:
Welcome to the planet.
Welcome to existance.
Everybody's watching you now.
What happens next?
i d a r e y o u t o m o v e .
Предизвиквам те, сърце. Ето я вратата, ето го ключът, аз просто ще се дръпна и ще чакам да те видя какво ще направиш. Не, не знам какво има отвъд вратата. Мисля, че виждам нещо, но няма да ти кажа какво е. Не, наистина няма да ти кажа. Ще трябва да рискуваш.
Какво следва, сърце?
Ще се върнеш ли в удобната закърняла капсула на привиден непукизъм? Ще оставиш ли очите ти да залепнат от нежелание да прогледнеш? Ще се свиеш ли подобно на изгнил и мухлясал плод в гърдите ми, защото никога не си имало възможността (смелостта?) да биеш?
Да биеш, но толкова бързо, че кръвта да лети през вените ти. Толкова силно, че да се задъхваш и да болиш от усилието. Толкова усърдно, че да чувам в следобедната тишина как се мъчиш да не спреш, да удариш ощ ...