Скъсаният косъм - 17.
Multi-part work « to contents
17.
За него научихме от пленения бандит. Разпитаха го класният и чичо Васил, а после разказаха на всички за разговора...
Бандата не попаднала случайно на Трифон. Той в последните дни беше станал много активен – ходеше за вода, веднъж отиде дори до разбития квартален магазин. Да видел дали, все пак, не е останало нещо...
Само че това станало след като в парка срещнал един от бандата. Какво са говорели, как са се разбрали – не зная. Но на другия ден Трифон уж бил в магазина, а всъщност се срещнал с главатаря на бандитите. Тоя, дето го бяха проснали на прага на апартамента. И поради чиято смърт нападателите бяха забравили и уговорения план, и конете, и факта, че са ни изненадали...
Та Трифон се споразумял с тях – негови остават кооперацията и жените в нея, а хранителните продукти ще разделят...
- Глупак! – казал пленникът презрително – Да повярва на шефа... Ние щяхме да го застреляме веднага и сами да се настаним в дома ви...
Омръзнало им да мръзнат в бившия градски хотел. Подлъгали се да отидат там есента, а после чак осъзнали каква беля са си навлекли. Нямало отопление – палели огън в банята, че да не запалят сградата. Спели, увити с маса одеала, вода трябвало да мъкнат от близката река, продуктите в ресторанта не били така много, както си мислели, а и бързо изпосъсипали това, което не изяли...
Да, наловили жени и ги държали в хотела – за удоволствие и за слугини. Обаче, някои избягали, а една едва не извадила окото на главатаря с трапезен нож. Застреляли я, разбира се...
Много неща разказал пленникът – и между другото споменал, че в халето на гара Север живеели някакви хора. Не били малко, имали и оръжие. Та тях бандата само набелязала и решила да ги удари изненадващо някой ден...
Ние също се заинтересувахме. Това беше първата организирана група – освен двете банди в града, за която узнавахме. Беше добър знак. Хората се обединяваха, за да живеят заедно...
Нямахме информация вече отникъде. Акумулаторите се изтощиха, нямаше начин в тия условия да ги заредим. Радиостанцията млъкна и спряха ежедневните ми разговори с Джон от Кълъмбъс, с Пиер от Лион, с Лайонел от Саутхямптън, с Миша от Ярославъл, с Хасан Болах от Яунде... И с всички, които бяха се отзовали на моя глас: “Ало, тук е Парка...”
Дори близкият Пешо от морския град изчезна някъде в ефира – а почти бяхме уточнили къде да се видим... Някой ден...
Пленникът...
Просто една вечер чичо Васил и класният го изведоха някъде и изчезна. Остана само купчина пръст, обозначаваща пътя му надолу...
Страшно?
Нито тогава, нито сега не смятам така...
Всички имахме възможност за избор при катастрофата. Тоя беше избрал пътя си. И се оказа, че е сгрешил...
Оцеляването винаги е и за чужда сметка. В случая тези хора бяха живели за сметка на ограбените и убитите, после ние им я поискахме и четирима от тях я платиха. Двама плюс мръсникът Трифон все още се криеха нейде, но и чакането им се пишеше...
Ние също направихме избора си. Не всеки за себе си, а всички за всички. Преодоляхме страха, преодоляхме желанието да се оцелее някак си, решихме, че не трябва “някак си”, а по човешки...
Цивилизовано...
Та това е цивилизацията – структура от човешки отношения. Сред които културата, хуманизмът, разбирането за общността и мястото на човек в нея, изборът за какво и как да плащаш...
Искахме да се срещнем с хората, които също са успели да преодолеят инстинкта за самосъхранение в името на колектива, на групата, на обществото... При това доста успешно...
Тръгнахме към гара Север с една платформа, върху която седяхме петима, плюс два сандъка и един чувал. В чувала имаше няколко хляба – изпекоха ги жените от намереното в силозите качествено зърно. В сандъците – малко дрехи, някои книги, дори две бутилки вино. От оня склад, на бай Киро, който открих още есента и пазех като последен резерв до Нова година...
Край платформата бързо се движеха още четирима. Бяхме тръгнали на солидна и важна експедиция...
Гара Север беше малка спирка, която навремето е била действаща. Там са слизали живеещите в крайните квартали на града, както и някои хора от близкото село. Това – докато преди 25 години е минавал от там влакът от столицата. После го спрели – икономии, а спирката замряла. Имаше, все още, голямо хале, в което държаха вагони за ремонт, както и два-три стари влака. От ония, с чайниците, както викаше баща ми на парните локомотиви...
След катастрофата надали някой е минавал от там. Дори циганите отдавна не ходеха – имаше някаква охрана, а желязото вътре беше доста трудно за достигане. Та затова предпочитаха да обират разрушаващите се местни заводи и фабрики. А такива имаше бол – демокрацията, както наричаха оня хаос, доста неща остави на разрушителите...
И ето – намерили се хора, които успешно използвали уж пустия район...
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Стойчо! Аз подминавам...
-
Георги,виждаш ли и при теб дойдоха гризачите миризливи!Но при такава глобална катастрофа, неизбежно е!😅
-
Успокой се, бе човек. Интересно ми е да чета, просто ти посочих дребно несъответствие. Какво се палиш?
-
Правилно! И това го има... Да си чувал за хромели, за хаванчета?
Но - давай, рови. Щом ти е кеф...
Между другото, провери броя на живеещите във входа. Че е написано "тридесетина", пък може и 40 да са станали. Приятно забавление във вълчата самота... -
Тръгнахме към гара Север с една платформа, върху която седяхме петима, плюс два сандъка и един чувал. В чувала имаше няколко хляба – изпекоха ги жените от намереното в силозите качествено зърно.
-
А в предните глави се споменаваше за намерено брашно по изоставените магазини. И за здравия разум на обсадените...
-
Е, аз имах предвид хлябовете, които героите са носили за хората от гара Север.
И аз съм от село - и от коне разбирам, и от крави... ама това е друга тема -
Благодаря, Надя, Севдалине!
Аз съм селско момче и гледам да съм точен. Отбелязано е - зърното за конете. Хапват си, много обичат зърно. Пшеница, царевица, овес - наронваш и лапат. А балите са били пет за първия курс, после още десетина и...- Толкова! Няма да измислям, я...
Между другото, зимата съм хранил добитъка и със сух царевичак, но не ми се вдаваше в подробности...
Благодаря за внимателното и скрупульозно четене! -
Как смляха зърното от силозите, за да изпекат хляб? А и пет бали за два коня ще стигнат за пет дни при икономии
-
Все по-интересно става...
-
Благодаря, Мариана, Костадине!
Ама нищо не съм тъкал. Освен в началното училище по трудово - когато имахме малки станчета и тъчахме с конци... -
Да и аз харесах,чакам развоя
.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
