Черешата била отрупана. Баба се обади се по телефона, за да ни го каже. Попитах я ще ни направи ли сладко, но ми отвърна, че вече и е трудно и няма да може. В края на лятото се прибрахме. В мазата имаше 15 бурканчета сладко. Баба я нямаше.
© Златина All rights reserved.
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
