Жега. А-ха да се развихри лятото. По никое време. Юни?! 
   Кафеджийницата бълва кафета и фрапета. Вънка – 35, вътре – 20, свежо, с аромат на колумбийско кафе и чай с годжи бери.
   Отваря се вратата. Пристъпва едно създание, тъмно отвън /кат’ гледам и отвътре/, с наситения цвят на холандско какао. И още по-наситен аромат на тридневен холандски труп. Или каквото и да било там, умряло. Даже и с лек, северозападен дъх на чесън и салам „Камчия”. 
   Задъхвам се.
- Адин сладалед хискам.
- Какъв си избрахте?
- Бел.

   Боже, почна се. Тая я знам. От три години кръстосва квартала. До ден днешен е бременна и гладна. Аз, лично, когато не похапвам редовно, приличам на спагетка, таз’ -  отпрала един ми ти гъз и един ми ти бюст, и втасала като великденски козунак. От глад. Слонче да беше родила, щеше да е по-елегантна. 
   Вади едни топли, влажни два лева от гръдта си (което ме връща 22 години назад във времето, когато работех в „Бинго Люлин”, в „Люлин”, когато повечето ни клиенти ползваха сутиените и чорапите си за портмонета).
- Фунийка или кутийка?
- Бел.
- Фунийка или кутийка?
- Чашка. 

   Взимам ключа от фризера и изхвърчам. То се не трае. Отварям, изваждам „един от деведесе”, „бел”, радвайки се, че ще се свърши.

Неееее!

- Кака, хискам оня! Не тоа!
- Кой бе, душо?
- Те тоа, те!

   И виждам как какаовата ръчичка посяга навътре в хладилника. 
   ЛЕЛЕ! За миг си представям как една дузина дечица се тръшват от бактериални инфекции.
   Рязко дърпам капака. Толкова рязко, че съм на ръба да й потроша кокалчетата. С риск „ЕВРОРОМА”  да ме фризират после.

- Не пипай! Фризерът е мой!
- Дай ми сладаледа!
- НА! 

   Радвам се, че всичко свършва. 
   Няколко минути. 

   ‘Щото Нещото сяда на бордюра, въпреки тригодишната си бременност, опъва си какаовите краченца на тротоара и започва да се бори. С лъжицата. На петата минута успява да я забучи в „сладаледа”. Огъва се приборът, наш’та -  в шок.
   Извлича цялото съдържание. Ближе, ръфа, смуче оттук-оттам, където капе; между двулевките в сутиена, вече има и десерт. 

  Звъня на „Ловци на Духове”. 

  Та, от мен да знаете: 

1. Детето на Фунийка и Кутийка е Чашка.
2. „Ловци на духове” е стар филм, в който едни пичове изтребваха всякакви гнусни твари.
3. Трето.