Минаха месеци, но все още мисля за теб.
Не разбрах, защо предпочете някой, който те наранява!
Толкова много искаше да си върнеш на него.
Не проумявам, защо не предпочете любовта,
отколкото празната вечер с онзи.
Не те виня, любовта плаче с горчиви сълзи,
защото предлага чиста сладост,
която е лудост за мръсните.
А ревността завижда на тези, които ревнуват
от чиста любов, защото ревността е мръсотия,
която се измива само с кръвта на любовта.
Любовта, мила, пленява всеки, който дръзне да се отпусне в нея,
както вятърът всяка птица с разперени крила.
Всеки ден, момиче, ти бе принцесата в моя ден.
Всеки ден ти ми казваше - никой не се е държал така добре с мен.
Никой не е влизал в тъмното преди мен, никой не ме е питал
аз какво искам днес!!! Никой не ме е държал в ръцете си както ти.
Никой не ми носеше всеки ден рози,
никой не се правеше на глупак за мен.
Всяка вечер, аз още стоя на терасата сам.
Стоя и гледам звездите с питие в ръка, дърпам сладкия
дим от пурата с часове наред.
Все още опитвам да те преодолея.
Толкова болка изпитвам всеки ден, обземат ме мисли за
грешките ми, за това, което не направих правилно.
Обичах да те докосвам бавно по косата ти, така нежна бе.
Обичах да те гледам, докато спиш, за да си спокойна.
Обичах да ти нося закуска в леглото, да ти пиша стихове.
Но ти не ги обичаше достатъчно тези неща,
сега никой не ги прави!
Ти винаги ще си моята голяма любов,
ти винаги ще имаш моето сърце и моята любов.
Но не я запази, хвърли я на боклука.
Колкото и да се опитвах да го предотвратя, не успях.
Извинявай, че се предадох така, но без теб няма смисъл да се боря.
Кръвта се стича по гърдите ми сега, последният дъх изчезва.
Дано ми донесеш няколко рози, червени рози нека да са, за да не съм сам.
Мила моя, неземна красавице, обичам те и без теб не мога.
Ето, слагам края на болката, която ме съпътстваше до сега.
Обичам те, сега и завинаги.