May 9, 2015, 1:43 PM

След сватба - брадва 

  Prose » Narratives
676 0 6
6 мин reading

                                               СЛЕД   СВАТБА  -  БРАДВА

 

    Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ди джей, програма с екзотични танци, комедиант, а за най-малките имаше аниматор. А ресторанта… Не ми говори побратиме. Огромен, извън града и поляна докъдето ти види окото. Масите разхвърляни по тревата, а не наблъскани една до друга, та да не може да се обърне човек без да притесни някой. Баща й, демек тъст ми го беше наел и за през деня и за през нощта.

   - Една дъщеря женя в тоя живот еййй…Такава сватба ще вдигна, че чак в Америка да се чуе тъпана! – беше казал той и беше ударил по масата с юмрук.

   Богати хора бяха тъстовете. От сой. Навремето, още преди комунизма, дядото на тъста е имал фабрика за кожи и изнасял за цяла Европа. Бил един от най-богатите хора в страната. Дружал само с изискани и високопоставени люде. Разказват, че в парламента влизал като у тях си. С министрите на ти си говорил, а банкерите постоянно го ухажвали, че да вложи парите си в техните банки. Ама той бил личен приятел с Буров, та само на него се доверявал. Имоти имал къде ли не. Къщи, магазини, ниви…и най-хубавия хотел в София. Милионер отвсякъде. Да ама, след девети септември, като дошла комунистическата власт му взели всичко. Него вкарали в лагер, като го обявили за враг на народа, а семейството му го изселили в северна България. Тъста разправяше, че много труден живот водили тогава. ,, Черните години на рода,,- така казваше тъста за онова време. Да ама, както се казва, където е текло, пак ще тече. След идването на демокрацията, семейството са си върнали всичко, което им е било отнето насилствено, благодарение на бабата на тъста. Интелигентна жена, знаела свободно три езика и била страхотна пианистка. Та тя, запазила всички документи, които доказвали собствеността им над отнетите имоти и така, лека-полека се върнали всичко. Бащата на тъста разпродал част от имотите, възстановил старата фабрика в модерна такава и започнал да произвежда кожени облекла от най-високо качество. Постепенно предал бизнеса на синът си и сега моя тъст, бащата на моята прекрасна  съпруга е един от най-големите производители на кожени облекла, с три фабрики, над тридесет магазина в страната и сериозен износ. Милионер като дядо си.

   Ще кажете, къде се вписвам аз в цялата картинка? Ами и аз не знам! Аз съм лишпер, беден пич, строителче.  Ходя по къщите на хората и правя ремонти. Тук малко шпакловка, там гипсокартонче, разтъркалям валяка някъде и така припечелвам по някой лев.

   Прибирам се един ден от работа с колата и на пътя гледам спряла кола и една девойка маха. Подминах я, но след стотина метра спрях и се върнах назад. Попитах я какво има, а тя казва, че спукала гума. Слезнах, видях за какво става дума и й помогнах. Смених гумата и рекох да си тръгвам, а тя ми подава десет лева и казва:

   - Много ти благодаря. Почерпи се от мен.

   И тогава от къде ми хрумна да кажа:

   - Ако искаш да почерпиш, покани ме на кафе.

И тя се съгласи. Ама веднага се съгласи.

   - Добре – каза – Дай си телефона и ще ти се обадя.

Аз не й повярвах разбира се. Толкова беше красива, а аз рошав и с работни дрехи, омацани в гипс, че си помислих, че е отбиване на номера. Дадох и номера си, казахме си по едно ,,Чао,, и аз се прибрах.

   На другия ден обаче, малко преди обед ми звънна телефона. Точно се бях качил на стълбата с маламашка в ръка.

   - Е баш ся ли бе да ти еба майката – изпсувах аз и слезнах долу. Гледам – непознат номер. Помислих, че е някой клиент.

   - Да, моля – казвам.

А отсреща:

   - Здравей, аз съм момичето от вчера…Със спуканата гума…

Хлъцнах от учудване:

   - Да…Здравей…

   - Ами обаждам се за да си изпълня обещанието за кафе.

Наистина го очаквах. Не знаех какво да кажа.

   - Ееее…не се чувствай сега длъжна…Аз…Не се притеснявай…Няма проблем – говорех като пълен идиот.

   - Не искаш ли да  пием кафе?

   - Не, бе…аз искам…ама да не те притеснявам нещо…

Няма смисъл да предавам целия разговор. В общи линии се случи следното. Видяхме се на кафе. Тя плати сметката, а аз вече бях влюбен. Прекрасно момиче. Не спираше да говори, постоянно се усмихваше, държеше се толкова непринудено, че имах чувството, че я познавам цял живот. Нали се сещате за онзи момент в който хората си пасват като дупе и гащи? Е този момент беше такъв. Прекарахме си страхотно, а когато дойде време да си тръгваме, аз я попитах дали би искала да се видим пак. Тя прие.

   Така започнахме да се виждаме, докато един прекрасен ден, тя ме целуна. Не по бузката за довиждане, а по устните, по средата на срещата. Бях на седмото небе. Така започна нашата връзка преди седем години, та до сега.

   Работата е там обаче, че след сватбата нещата взеха да се променят…Ралица започна да става по-сербез, по като командир го раздаваше. В началото не забелязвах много много, ама с времето взе да ми става тегаво. Обичам я много и все гледам да и угодя ма то угодия няма бе! Това не съм направил както трябва, онова не било хубаво, филма, на който съм я завел бил тъп, ресторантът бил селски, музиката дето съм я слушал не била хубава… В чудо се виждам. Вчера обаче приля чашата. Сядаме в къщи да вечеряме, пуснали сме си телевизора, аз съм си сипал бира и си говорим за нещо. В един момент ми се приходи до тоалетната и станах от масата.

   - Къде отиваш?

   - До кенефа. Бирата си каза думата – и тръгвам да излизам от стаята, а зад себе си чувам:

   - Като пикаеш да сядаш!

Помислих, че не съм чул правилно.

   - Какво?

   - Такова! Омръзна ми да опикаваш около тоалетната чиния. Няма да вървя след теб и да бърша.

Аз стоя и гледам като ударен с чук

   - А ма ти чуваш ли се к’ви ги говориш? Как ще пикая седнал ма? Да не съм п*тка?!

Тя скочи, наежи се срещу мен и вика:

   - Внимавай какъв тон ми държиш! Ясно ли ти е?! Седнал ще пикаеш и толкова! Само още веднъж да видя опикано в тоалетната и свят ще ти се завие. Аз да не съм ти слугиня тук?! Не стига, че за нищо не помагаш в тази къща, ами отгоре на всичко и много на важен ще ми се правиш.

   Гледах я, гледах я и накрая и теглих една сочна, както аз си знам и тръгнах към тоалетната, като викнах:

   - Ще пикая както си искам! Ако искам на челна стойка ще застана и така ще пикая. Ясно ли ти е?!

    Влязох в кенефа и треснах вратата след себе си. Разкопчах панталона си, свалих го до колене и седнах на тоалетната чинията.

   - Тя ще ми даван наклон на х*я. Както си искам така ще пикая – промърморих на себе си аз и в този миг чух силната струя под себе си. Олекна ми.

 

 

 

  

 

 

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хахаха - хаххххххххх...!!!
  • Смешно и тъжно. Добрият мъж прави каквото му кажат, но кой го оценя?! Много ми хареса, Емо!
  • ,Се съм чувала, че една спукана гума може да обърка живота на човека, ама баш така си е било. Поздравления!
  • Много ми хареса сватбата, Емо! А после...човек за едната чест живее все пак!
  • Браво! Точно така е и в живота...
  • Ох,Емо...ама все такива мъже сме си.Но някои не си признават!Отдава ти се не само поезията Разсмя ме и си оправих до преди малко кривото (заслугата бе на жената)настроение.Благодаря!
Random works
: ??:??