Искам тази мъка да спре. Иска ми се всичкото това страдание да приключи веднъж завинаги. Но болката се е впила здраво в сърцето ми като бурен и единственият начин да я унищожа е, като унищожа себе си.
Стоя на ръба на стръмния хълм, който води право към реката. Долу се чува монотонното бучене на водата. Реката не е много голяма, но е достатъчно дълбока, за да се удави човек в нея. Особено такъв, който не може да плува - като мен.
Точно заради това съм тук в този късен, нощен час. Тук и сега всичко ще приключи. Всички терзания, нещастието, липсата - това ужасно чувство, че част от теб я няма, че си я загубил безвъзвратно, че си счупен.
Хладният вятър гали лицето ми и се вмъква през всяка пролука на дрехите ми. Приятната августовска нощ и кристално ясното небе, посипано със звезди, прилични на безброй златни пшенични зърна, изглеждат като извадени от приказка. Ах, само да не беше толкова тъжна тази приказка...
Мисля си: Дали ще ми липсват тези красиви неща, когато си отида (където и да от ...