Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с разпънати чадъри, дебнещи безцелно шляещи се минувачи. Ех, град мой стар и славен, горд съм с твоята история, с твоя дух и с титаните, които си отгледал.
Колелата тракат. Пред мен се сменят бляскави картини от многоцветния карнавал на пролетта. Лекото подрусване ме омая още повече и в главата ми нахлуват все повече и повече топлите и приятни спомени от безгрижното детство, прекарано в прашни улици, сенчести боази, безброй приятели и още повече магарии, родени от неспокойните ни глави.
Изплуват първите тръпки на любовта, златните нощи, прекарани в тъмния парк на стара скамейка с най-прекрасното момиче, свенливо и тръпнещо, сгушено и леко шепнещо, ту галещо те с меки пръсти, ту парещо те с горещ ...