Приказка Девета
Ще попитате, заслужава ли си в още една поредна приказка да ви занимаваме с измисления Вълшебник от О.З.? Не, разбира се, но като се има предвид, че само след има-няма три-четири месеца наближава 24 май – най-светлият Ден на просветата и културата, защо да не вметнем – ей така, между другото – още една приказчица за тази тъй необаятелна персона?! Вълшебникът от О.З. имал огромно самочувствие. Нищо чудно, че след като заел длъжността Заместник, вече се смятал за пръв създател на азбуката, наместо солунските братя Кирил и Методий. Но нека все пак не забравяме, че в Политическата гора всичко било възможно...
И така – със сигурност на новата си длъжност Вълшебникът от О.З. си имал и своя основна мисъл, и своя стратегия, и дори свой собствен сигурен "план". Единствено бил лишен от способността нормално и правилно да общува с политогорчани. Но няма да хаби думи на вятъра, я! Нека с това се занимават подчинените му – те по се нуждаели от трибуна за изява на безспорните си ораторски умения!
Като наследство от миналото О.З. считал категорично, без каквито и да било възражения,че е роден за началник, а щом – със сигурност – е такъв, то всички – със сигурност – трябвало да му се подчиняват безпрекословно. От всичко на света О.З. най-много мразел онези, които се смятали за много учени глави. Не-е-е! – със сигурност нямало по-учен и по-образован индивид от него! Що устави, що инструкции, що вестници и стенвестници, що табели, лозунги и телефонни указатели бил прочел той! Толкова много, че чак му писнало от вестници!
"Всички около мен са прости!" – непрекъснато си повтарял наум Вълшебникът антипрофесор с цел да се увери в собствената си некомпетентност. После - той бил не какъв де е вълшебник, а Вълшебникът от О.З.! Знае как да издаде команда, заповед някаква да извика с висок, креслив глас – всичко може! Всичко му е ясно, всичко уставно му се удава с лекота!
"Да-а-а, време е и в цивилния живот да има повече ред и сигурност! Това не е общество бе, братя! Това си е Политическа гора, храсталак, зверилник някакъв! Разпуснали се, разлигавили се, мързелуват, дремят, спят и чакат... някой друг да ги оправи! И ето че дойде и нашият ред – ние да ги оправим! Със сигурност! Ам-ма-ха! И ще ги оправим – с вълшебна пръчка... и то как!" Тук размислите на Вълшебника свършвали. О.З. понечвал да си свали фуражката, защото си въобразявал, че вместо островърха магическа шапка, все още носи вехта фуражка, под която от време на време "кухо кънтяла търкаляща се стоманена съчма":... ще ги оправим... ще ги оправим... ще ги оправим..." Ами вижте партиите в Политическата гора! – съвсем неочаквано за себе си започвал отново да размишлява Вълшебникът от О.З. – Ред трябва тукааа, ред! И всяка сутрин: строй се – преброй се! Я внимавааай – Равнис! Мирно! Равнение на... средата!... То пък една средааа – олигофрения! Разни учителчета, културтрегерчета, редакторчета, журналистчета и тем подобни... И все гладни, все необлечени, все незадоволени! Аз като им говоря, те трябва да ме слушат, ам-ма-ха! А не да ми трака съчмата под фуражката! Да трака, та чак да кънти! Аз – Вълшебникът от О.З. – ще ви уча и ще ви образовам, уважаеми всезнайковци, аз ще ви възпитавам, окултурявам и окултучвам! Разни там директори на училища и на какви ли не други ведомства! Ама какви директори са това, бе?! Некадърници! Нямат дори сержантски звания! Аз съм командвал, разпореждал съм и съм побеждавал в боя, лице в лице с... ам-ма–ха! Властта е моята магия – аз съм я измислил – със сигурност! Няма по-ценна от моята твърда и непоколебима тоталитарна мисъл! Време е училищните паралелки да станат роти, учителските колективи – батальони, а училищните сгради – казарми! И всяка сутрин – ведрина, опрятност, чисти якички, дневалства по коридорите и хлорна вар в тоалетните, та кога някой влезе по нужда,
чак да му се насълзяват очите! Ей така ще се оправим, да знайте!"
Вълшебникът от О.З. не спял, а дремел. Дори взел, че се прозял. Отдал го на това, че в Политическата гора сменили времето с час напред.
"Политогорският народ е прост – не се нуждае от демокрация! Нуждае се от такива като мен – да го напътстват, да го поучават, да го строяват!... Ще заповядам градският часовник на всеки кръгъл час да запява: "Батальонът се строява за последен път!" А пък после... После ще взема да си постегна канцеларийката така, както наскоро направи шефът – с бюро без ръбове! Пък после... После ще взема да назнача някоя нова бройка в отделите – ей така, за цвят и аромат! А, да, хрумна ми – ще назнача специалист "инспектор по стадата"например! И без това в политогорските села не останаха ученици. Все трябва някой по-оправен да преброява овцете, козите, кравите на село, при това добре да владее чужди езици: му-у-у, ме-е-е, бе-е-е! Като няма заместник-министри, поне други заместници да има – и колкото се може повече! Ето ви силен социален момент, значи! А пък и мен накрая някой трябва да ме запомни с нещо позитивно! Защото – аз съм и пътят, и истината! Я внимавай – мирно! Като ви говоря, ще мълчите!"
Точно в този момент лекуващият лекар отвори вратата, влезе в болничната стая и постави инжекция успокоителни на психично болния пациент:
– Е, Пешо, пак ли се вживяваш в ролята на Вълшебника от О.З.?!
После, смигвайки му многозначително, лекарят побърза да излезе навън.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.