Слушам
По улиците – бая народ. Предимно от женски род. Тоест, обичащи да си гукат, гукат, гукат… И не млъкват, както звучеше вица от моята младост.
Аз не виждам, но пък чувам.
Какви разговори, какви типажи…
хххх
- Аман от болести! Половината хора са с рак…
Мисля си: „Ами така е – половината са женени…“
хххх
- И успях! Влязох първа тая сутрин в магазина… Първа!
Гарантирано тая не е влязла първа в Университета…
хххх
- Толкова работа, толкова грижи… Нямам време за четене… Ей го – още не съм отворила брошурата на супермаркета…
М, да… Това е съвременно женско четене…
Барем любовни романи да отваряше…
© Георги Коновски All rights reserved.
просто ми създаде асоциация, затова оставих този коментар. Поздрави! Лека събота.
