Слушам
По улиците – бая народ. Предимно от женски род. Тоест, обичащи да си гукат, гукат, гукат… И не млъкват, както звучеше вица от моята младост.
Аз не виждам, но пък чувам.
Какви разговори, какви типажи…
хххх
- Аман от болести! Половината хора са с рак…
Мисля си: „Ами така е – половината са женени…“
хххх
- И успях! Влязох първа тая сутрин в магазина… Първа!
Гарантирано тая не е влязла първа в Университета…
хххх
- Толкова работа, толкова грижи… Нямам време за четене… Ей го – още не съм отворила брошурата на супермаркета…
М, да… Това е съвременно женско четене…
Барем любовни романи да отваряше…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нищо лично, Шефе
просто ми създаде асоциация, затова оставих този коментар. Поздрави! Лека събота. -
Изненадан съм от необоснованата агресия...
-
Ако половинката ви няма повече сили да понесе вашето мрънкане, претенции и тъпотии, моля, не си наваксвайте в сайта Откровения.
-
Благодаря, Лина, Смути, Надя, Георги!
-
Добре, че обичам люто и не съм обикновена жена, а вещица...
-
Смешно, смешно, ама трагично, особено финалът.
Поздравявам те. -
До къде сме я докарали, ако любовните романи са висш пилотаж
-
Взех си дозата добро настроение. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
