Слънцето винаги изгрява
Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясната си ръка за поздрав. „Мама“ – помисли си сирачето и сърцето му заби по-силно.
Започващият ден бе изпълнен с много неизвестни. Само издигналото се вече слънце знаеше със сигурност, че довечера ще залезе със същата грациозност и категоричност, с която се появи рано тази сутрин.
Мислейки си за утрешния ден, когато отново ще посрещне с усмивка махащата слънчева ръка на майка си, детето се обнадежди. Пъргаво стана от тротоара, на който седеше, изтупа несръчно задните си части и си спомни майчините думи, че не трябва да стои седнал на земята, за да не настине, а и да не се изцапа…
Тръгна. Автомобилите фучаха по оживения булевард, клаксоните се надсвирваха, опитвайки се да заглушат шума от огромния камион, който събираше боклука. Хората, забързани и устремени, изглеждаха като малки черни мравчици, които на пръв поглед се движеха хаотично, но някак си организирано. Сирачето се опита да следва образувалата се редица пред него, забърза крачиците, изправи гръбчето, пъхна едната си ръка в джоба и придоби вид на истински джентълмен, бързащ за важни бизнес дела.
Денят мина неусетно из пъстрите софийски улици. Заспивайки в студеното си легло, детето си мислеше за утрешния ден и в миг сънят властно го покори. В невръстната му главица се заредиха слънчеви картини, рисувани от ръката на неговата майка.
Беше щастлив. На 9 години разбра, че ако слънцето изгрява всеки ден, нежната майчина ръка ще го подкрепя и топли, докато е жив.
Само по-бързо да стане утре…
© Манипулирам All rights reserved.
. Някак си метафорично се припознах в това мое 9 годишно момче... Няма конкретен повод, не съм губила нищо друго освен себе си и голямата любов 
