Смешният каубой
Не съм консервативна личност по същност. Обичам предизвикателствата, но в две области на житието така и не се решавам на компромис. Едното е в храненето (спазвам принципа "Не ям това, което баба не е яла"), а другото е в стила на обличане, така и не смених каубойските ботуши, дънките, ризата и шапката с други по модерни и практични дрехи. Първият принцип е лесен за спазване защото има прекрасни български ресторанти, които предлагат автентични чисто български ястия с вкуса на бабините манджи. Та за какво иде реч.
Замръкнах в областния град и отидох да хапна в любимият си ресторант. Излизам развеселен (хубава народна музика), доволен (хапнах вкусен миш - маш) и тъкмо жадно поемам глътка свеж въздух с ухание на липа и зад мен с детски глас някой казва:
- Яяяяяяяяяя, каубой!
Оглеждам се няколко малчугана седнали на парапета на ресторанта около пушеща цигара млада жена (явно майката на някой от децата).
- Къде ти е коня бе? - казва същият глас.
Обърнах се към тях и казвам:
- Ей там зад ъгъла. Вързал съм го за уличната лампа, че тук е забранено да се паркират коне.
- Ще ме вземеш ли с теб да пояздим ? - пита малкият сладур.
- Готово - казвам аз - коня е малко буен, но няма проблем ще направим няколко кръгчета.
- А може ли първо мама - гледа с ясни любопитни и нетърпящи отказ очи малкият сладур - че тя много обича да язди!?
- Повикай майка си - казвам аз - щом трябва ще пояздим първо с нея. Но я питай татко ти, че да нямаме проблеми.
- Няма бе, не се притеснявай, той тате сега пие бира. Мамо, хайде бе - обръща се малкият към младата жена с цигарата - уредих те да яздиш с тоя каубой!
Младата жена изпусна цигарата и като в небрано лозе се чуди да се смее ли да се извинява ли, а аз сериозен казвам:
- Няма да стане сега, тъмно е ще стане някоя беля - и едва сдържам смеха си. Тръгвам си и се държа за устата, че ме тресе такъв смях, а малкия ме дърпа за ръката и казва:
- Хайде бе стига сега, поне си дай телефонниия номер на мама !
Жената прихна да се смее, след нея и аз, че не удържах, а малкият гледа, гледа и казва:
- Егати и смешният каубой!
Та се замислих... май им мина времето на истинските каубои... останахме само смешните. То и сега докато пишех си се посмях от сърце!
