Смърт зад портата - 2. /криминална фантастика/
Multi-part work to contents
Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци, понякога честваха някой активен борец. За която цел зад музея беше издигната специална зала. До нея първият секретар на градския комитет беше построил модерната си къща.
Обикновено големците се настаняват в центъра на феода си. Но след като партизаните слязоха от планината и назначиха ятака си Димо Аговски за партиен ръководител, той предпочете да живее в старата си къща. И живя там до смъртта си. Тогава от столицата одобриха сина му за първи секретар. Момъкът беше доста години далеч от града – учеше в СССР, а зли езици говореха, че го лекували от разни странни болести.
Завърна се с младата си жена и веднага се залови за работа. Уреди музея и залата, вдигна си двуетажна къща, взе си помощен персонал.
Е, не точно слуга. Остави да живее в дома братовчед си Григор. Малко така… Абе, не съвсем в ред. Но – братовчед. Пък и докторите бяха казали, че е безопасен и е полезно да живее сред хората. Беше близо петдесетгодишен през 1971 година, среден на ръст, як, мълчалив. И напълно неграмотен – нонсенс по онова време на всеобщ стремеж към просветата. Но ето – не само не поглеждаше вестник и не отваряше книга, ами и не знаеше дори азбуката. Камо ли да се изразява ясно и точно. Макар Асен и Пенка Аговски отлично да се разбираха с него.
Григор не обичаше да се мотае из града - цял ден чистеше и лъскаше къщата, копаеше в градинката, грижеше се за няколко заека.
Почти нормален, но странното е, че бягаше в гората, когато братовчед му тръгнеше да коли някой заек за очаквани гости…
Та в тая гора рядко, много рядко влизаше човек. Този гъбар решил да я прекоси – въпреки заплахата от жълтите кълба. Неочаквано вниманието му привлякъл рязък звук. Погледнал – кълвач. И още нещо. Зърнал встрани от пътеката гъби, упътил се към тях и внезапно забелязал малка полянка с избуяли треви.
Наоколо почти нямало подобна морава, та тази направо се набивала в очите. И още нещо. Била някак си грапава. Купчини пръст – леко хлътнали, някъде незабележими, но разхвърляни наоколо.
Като гробище…
По това време хората бяхме примерни, начели се на „Библиотека „Лъч“, „Следа“, „Героика и приключения“… Та винаги имахме едно на ум…
И той се обърнал, втурнал се към центъра на града, постоянно оглеждайки се…
Изпратеният патрул копнал малко в едната купчина – така, по-прясната пръст ги заинтригувала. И вдигнали тревога…
Изпратените от столицата специалисти разкопали 12 гроба. Все детски. Момчета и момичета. Един скорошен, някои по-стари.
Дванадесет гроба…
И никаква информация за изчезнали в окръга деца…
Тогава включили чичо Пешо.
И той направил първото шокиращо разкритие…
Следва продължение
© Георги Коновски All rights reserved.
