Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от всички страни крепостта.
Ето я и нея - Смъртта... Бе излязла на разходка. Носеше се плавно из въздуха. Там някъде в далечината се виждаше качулатия й образ, а сърпа се подаваше злокобно през ръкавите на костеливата й ръка. Търсеше своите жертви, бе гладна и се оглеждаше за души - самотни, изгубени, прокълнати души, с които да засити глада си. Знаеше, че днес ще намери своята плячка... затова бе излязла на мрачна си разходка... Витаеше из въздуха - носеше се като черен призрак... чакаше...
И ето, измежду храстите се появи сянка... бяла и ефирна... бе прелестна... Смъртта се усмихна, това бе тя, нейната най-сладка жертва. Сред мъглата изплува силуета на момиче. Облечено бе с бяла роба, дълга, ...