Софийска сага 5

                          Глава трета

Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.

         Собственикът на магазина, г-н Делибалтов, лично посрещна скъпите гости. С широко разлята усмивка над тънките му мустачки, той пое церемониално ръката на мадам Шони и я поднесе бавно към тънките си устни. Балерината,  радостна да види стария си ухажьор, беше подала десницата си, облечена в тънка копринена ръкавица, с непринуден театрален жест. От годинистарият коцкар се домогваше до благоволението на примадоната, но за негово най-голямо съжаление тя се изплъзваше винаги, макар  никогада не му отказваше категорично някой ден да му позволи някои волности. И той живееше вече почти десет години стази надежда, и правеше малки подаръци на чаровната балерина. След като пиха гъсто, ароматно турско кафе, донесено от чирака на близкото кафене, дамите пожелаха да разгледат новите тоалети, току що пристигнали от Франция.

Докато мадам Шони се спря на един бледо резедав джемпър и малка шапчица в същия цвят, Слава си хареса една пъстра лятна рокля от копринен шифон. След дълги пазарлъци и смях помощничките на Делибалтов опаковаха покупките на двете дами, натовариха ги на файтонаи той ги отведе до кафе-сладкарница “Луксор”, където двете софийски красавици бяха очаквани на следобеден чай.

         Още щом се появиха на прага на сладкарницата, от  масата край витрината стана да ги посрещнетютюневият магнатТомасян.В първите години на кариерата ù ги беше запозналлично Атанас Буров, който беше близък приятел на пловдивския фабрикант. Очарован от красотата и финеса на балерината, със щедри  подаръци и внимание, той беше успял да я направи своя любовница. При всяко пътуване до София, те прекарваха поне един ден в разкошна вила в Чамкория, собственост  на друг арменец фабрикант, близък приятел на Томасян.

         След като целуна ръката на Шони, пловдивчанинът премести погледа си върху  младото момиче и очите му заблестяха като на котарак. Отдавна не беше срещал такава очарователна личност, която да го грабне от първи поглед. Мадам Шони веднага усети интереса на фабриканта към Слава, усмихна му се хитричко и се насочи към масата,  където до преди малко седеше самотен фабрикантът. Докато Слава мълчаливо поглъщаше горещия “меланж”, Шони и Томасян оживено разговаряха. Но за никой не остана в тайна, че той не можеше да откъсне очите си от младото момиче. Когато наближи моментът на раздялата, г-н Томасян отвори кожената си чанта и извади две малки, лускозно опаковани пакетчета и ги връчи на дамите. Като не забрави да ги покани да му гостуват в Пловдив или във вилата му в Бачково. На раздяла, след като прегърна приятелски Мадам Шони, арменецът не пропусна да притисне до гърдите си и младата ù приятелка. Изпроводи ги до автомобила, нареди на шофьора да ги закара където му кажат и след това да го чака пред банката набай Атанас.

         Когатовкъщи отвориха подаръците,докато Мадам Шони се радваше на прекрасната перлена огърлица, Слава беше омаяна от изящната златна брошка с огромен изумруд, която изскочи отмалката кутийка, облицована с тъмно синьо кадифе.

         След победоносния поход на германската армия в Европа, Хитлер беше принудил българското правителство да подпише тристранния пакт, въпреки  привидната съпротива на царя.Войските на Фюрера бяха посрещнати като съюзници, по улиците на София летяха лъскави мерцедеси, немски висши офицери се разхождаха с красиви български госпожици по "Царя", вечеряха в интимна обстановка в Юнион клуб или  в Червения салон на ресторант “България”. Мирисът на война се носеше във въздуха, но ехото от артилерийската канонада беше още много далеч. Животът на столицатане беше загубил нито ритъма си, нито спокойствието и красотата си.

         През новогодишната ваканция Слава и покровителката ù заминаха за празниците в Бачково. След посрещането на Новата Година, разбирайки желанието на фабриканта,на 2-ри януари сутринта Шони замина за два дни за Карлово при сестра си. Томасян галантно ù беше предоставил личния си автомобил с шофьора.  

         След заминаването на Мадам, останали сами, Слава и фабрикантът се разходиха в околностите, отидоха до манастира, където игуменът, стар приятел на Томасян, ги посрещна с радост, почерпи ги с гъста манастирска “малага” и вкусни наденици, приготвени по тайната рецепта на бачковските монаси.Следосвежаващата разходка се прибраха във вилата със зачервени от студа лица и весело настроение.

В малкия салон на вилата, който се намираше на горния кат, камината беше запалена и отблясъците на огъня танцуваха по белите стени като нестинарки. В салончета звучеше дискретрна музика, която  проникваше дълбоко в душите. Томасян  отиде лично до избата и донесе бутилка френско шампанско, което пазеше за специални случаи. Отвори бутилката безшумно, наля от искрящата течност в тесните кристални чаши и поднесе едната на Слава, която беше седнала върху огромната мечешка кожа, просната пред камината. В стаята беше доста гоирещо и  двамата бяха по тънки копринени ризи. Мъжът в бяла, а младата жена с бледо зелена, който цвят така прекрасно хармонираше с огромните ù черни очи.  

След втората чаша шампанско устните им се бяха сляли, дрехите се въргаляха на мечешката кожа, а телата им изпитваха непреодолимо желание да се слеят. Нощта ги завари все така прегърнати пред огъня, чиито отражения  играеха весело по телата им.

През тези два дни Слава стана любовница на арменеца и си спечели богат покровител, който беше готов да удоволетвори и най-малките прищевки  на момичето. Слава съзнаваше прекрасно силата си и никак не се свенеше да приема, след кратка привидна съпротива,  богати подаръци в дрехи, бижута и пари. Естествено галантноста към Мадам Шони не беше прекъснала, и когато тръгваха за София с автомобила на Томасян, подаръците на двете дами едвам се побраха в багажника на лимузината, та се наложи част от кутиите да се сложат вътре в купето.

         След “Баядерка” и  “Цигански барон”, дойде ред на  българската  оперета “Дръж се Жужи” , която през 1941 г.,  композиторът  Йосиф Цанков написа  специално за театър “Одеон”. След всяка премиера Слава ставаше  все по-известна и по известна, а след всяко пътуване до Чамкория в компанията на цигарения бос, все по-богата  и по-разглезена. Името на Слава Донина не слизаше  от афишите, обожателите й се множаха в геометрична прогресия и  Мадам Шони беше с горда с успехите на възпитаничката си.  Слава жънеше  успехи не само на сцената, но и в живота.

         В скромната паянтова къщичка на  ъгъла на булевард Христо Ботев и малката уличка Пордим, живота продължава оскъдно. Димитринка-Диди беше вече на 18.  След 6 клас на гимназията, тя не п;ожела да продължи образованието си и постъпи на работа като продавачка  в един магазин за обувки на улица Пиротска. Но и там не се задържа дълго, завърза любовна история със сина на чорбаджията и той я изгони. Вече цяла година не ходеше нито на работа, нито на училище.  Спеше почти до обяд а след това по цели дни скиташе по града  с приятелки или с момчета от махалата. Най-често излизаше с комшийското момче Ганчо, който преди тоя ухажваше сестра й Славка. Той  често я водеше  в “Надежда”,  кварталната кръчма където навремето ходеха със Славка и откъдето  тръгна кариерата й. Пиеха по чаша червено вино, слушаха сладникавите песни за “  розите през май и първия грях”, приказваха си тихичко, на прибиране късно вечерта се целуваха подпрени на оградата на някоя къща.  Така от ограда на ограда, целувка след целувка, един хубав ден Диди каза на майка си, че може би е бременна. Не скри и автора на произведението, който наесен трябваше да отбива военната си служба. Сватбената церемония се състоя в черквата Св.Св. Кирил  и Методи, която се намираше на пазара. След черквата, отидоха у Ганчо  и се напиха като казаци. Както младоженците така и родителите им. Изключение правеше само Дафинка, която никога даже не близваше алкохол. Напиха се и след това се разотидоха, всеки у дома си.

         Наскоро  на отсрещния ъгъл беше започнало строитеството на новата кооперация. Строежа на пет  етажната сграда   вървеше  бързо и само след година първите наематели се нанасоха  в нея. А в магазина под новата кооперация се откри бакалница.

         Тези дни Дафинка се чустваше сравнително по-добре. Кашлицата ù беше намаляла, силите ù се възвръщаха постепенно.  Сутринта беше станала рано, беше изпратила децата на училище, а Дида все още се излежаваше. Дафинка тихо отвори вратата и  излезе на двора.  Люляка беше цъфнал и ранасяше нежния си аромат из  махалата. С настъпването на пролетта, Дончо беше подредил  вехториите си и изчистил двора. Крана на чешмата беше сменен и водата не течеше непрекъснато, както беше през зимата. Дончо беше сковал малка масичка и пейка, та с комшията,  вечер след работа, понякога се заседяваха  на мухабет и анасонлийка. Дафинка приседна на пейката и се замисли над съдбата си. Беше се оженила за богаташки син, а се беше оказало, че ще живее по-бедно от преди когато живееше в къщата на баща си- циганина Ахмет. Дончо не само беше пропилял цялото богатство на баща си, но беше унищожил всичко изградено с години от Уста Димитър. Децата растеха, а с тях растеха и грижите по тях. Вече не искаха да обличат какво да е. Димитринка скоро щеше да става майка, момичетата се момееха, а Симчо  по цели дни скиташе из квартала  и  участваше активно  в уличните боеве срещу децата от съседната махала. Беше по висок от връстниците си, беше силен и ловък. Даже по-голямите от него се бояха и имаха респект от него.

         В училище едва креташе, освен по гимнастика, където беше безусловен първенец. Бягаше, скачаше, играеше народна топка и футбол, но  най му беше хубаво във водата. Зимно време ходеше с децата в Централната баня, където плуваха в голямия басейн, за ужас на възрастните  които търсеха спокойствие. Накрая откриха, че е по приятно да ходят в плавалнята, където никой не ги гонеше. Лятно време ходеха на плаж в Борисовата градина, и по цели дни се къпеха в басейните на къпалня “Мария Луиза”.

         Работите на Дончо цъвтяха. Бяха започнали да изселват евреите от София и да ги пращат по малките градчета като Дупница, Кюстендил, Елхово. Преди заминаването пред всяка еврейска къща имаше огромни купища нужни и ненужни домашни предмети и съдове. Нови и стари и всичко беше за продан. Продаваха даже стари, мръсни шишенца от лекарства. Тук можеше да намерите подлоги, нощни гърнета, гювечи с паднал емайл, пробити тенджери и полусчупени лампени шишета.

Войната наближаваше и недостига на храни се чустваше с всеки изминал ден. За основните продукти  като, хляб, брашно, захар,  масло, месо, олио бяха въведени купони. Сиренето и кашкавала отиваха на фронта, за да хранят немската армия. Говореше се. че в някои планини имало шумкари, а евреите ги задължиха да носят жълти значки под формата на звезда.  Наближаваше деня когато всичко щеше да се промени. От време на време даже имаше учебни тревоги, сирени виеха с всичка сила, самолети прелитаха над града, но всичко утихваше  бързо. Наближаваше 1944 година.