ІІІ глава
София се вълнуваше както никога досега. Днес, след толкова години, тя щеше да напусне сигурното убежище на гората и да иде в забързаното, страшно село. Момичето се страхуваше от предстоящото начинание, но го очакваше с трепетно вълнение, сърцето й, изгарящо от желание, туптеше ускорено.
Когато двамата с Иван тръгнаха по горската пътечка, София трепереше като лист, въпреки че грееше силно и топло слънце. Лек ветрец разрошваше русите й коси, които бе вързала на опашка. Бялата й рокля, която й стигаше до коляното, се вееше свободно около тънката й талия.
Виждайки първите къщи, София нададе тих вик. Макар, че бяха бедни къщурки, на момичето приличаха на дворци.
- Какво има? - попита Иван.
- Нищо, чичо... Просто тези къщи са хубави.
- Не са нищо особено, миличка. Хайде, да вървим към пазара.
Слънцето вече беше високо в небето, по което прелитаха малки бели облачета. По улиците вървяха много хора - всеки по своята работа, угрижен за неговите си проблеми. Никой не поглеждаше към Соф ...