– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена.
– Емо те харесва. Видя ли, че и тази мечта ни се сбъдна – мъжете ни да са готини, а не някои темерути. Защо си тръгваш, остани още малко. Добре, добре, не ми клати глава. Вече съм семейна и много добре те разбирам. Утре ще ти се обадя по телефона. Айде, чао.
Лили все искаше да се събират семейно, Соня все отлагаше за утре, за другата седмица. Казваше, че предпочита да си бъбрят двете до насита, вместо да слушат мъжките глупости на съпрузите си. Лили не разбираше защо не иска да се сближат семейно. Соня знаеше защо и успяваше да избегне среща с Емил. Можеше да стане опасно, , срещите им ставаха неконтролируеми. Тя се страхуваше от него, но най-вече от себе си. Нямаше обяснение какво се случваше. Само знаеше, че трябва да го избягва. И тъй като Соня не желаеше да ходи на гости в Лили ...