Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг!
Умът ми не повтаря вече твоето име,
на место това е тихо
Изведнъж нещо наруши спокойствието,
нечий глас се чу в далечината.
Постепенно всичко започна да избледнява.
- "Докторе, погледнете, тя помръдна!"
Отворих очи. ...