Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг!
Умът ми не повтаря вече твоето име,               
на место това е тихо
Изведнъж нещо наруши спокойствието,
нечий глас се чу в далечината.
Постепенно всичко започна да избледнява.

- "Докторе, погледнете, тя помръдна!"

Отворих очи.
Настъпи няколко минутно учудване.
Бели стени, бели предстилки и някакви непознати за мен хора..
Досетих се - това бе болница!
...
Научих, че съм била в кома няколко дни.
По друг начин казано - между тоя и оня свят.
Вече всичко е наред.
Само че умът ми повтаря отново твоето име... и не спирам да се чудя:
- Спасение или разруха си ми ти?