Nov 29, 2005, 9:01 PM

Спомен от детството

  Prose
2.4K 0 4
3 min reading


Когато бях малка с брат ми много често си играехме на кукли и вълчари. С куклите бях аз, а с вълчарите-той. Той беше взел името “вълчари” от една стара гумена играчка-вълче и още като бяхме съвсем малки, той беше заявил:

 - Ето го президента на моята република – Вълчар Вълчарски.

Аз не исках да му отстъпвам и взех една друга бебешка играчка (гумено лъвче) и казах:

-Ето пък президента на моята република- Куклен Кукловски.

И така се почна тази незабравима игра на кукли и вълчари.

            Брат ми, като всяко момче имаше много колички, камиончета и прочее, а по- късно започна да колекционира и макети на самолети. Той често казваше:

-Не може да има цивилизация без коли и самолети. Затова, ако искаш твоите кукли да си имат цивилизация трябва да ги снабдиш с колички и самолети.

И така започна голямото манипулиране. Брат ми непрекъснато се стараеше да ме убеди, че ако нямам колички и самолети няма да имам и цивилизация, а вълчарите, като по- висша цивилизация ще завладеят моята “жалка” републичка и ще господстват над нея. Затова за да имам поне автономия трябва да имам поне наполвина толкова колички и поне един-два самолета, които да поддържат кукленото достойнство.

Така той започна да ме манипулира. Когато искаше да си купи някаква количка, а нямаше пари, той ме питаше дали мога да му съдействам и да дам полвината (или цялата) сума, защото така количката ще стане куклено-вълчарска или дори само куклена.

И тъй, аз нямаше какво друго да правя.Давах му пари, той купуваше количката и аз трябваше поне да се утеша с мисълта, че куклите така поне имат автономия. Е, понякога наистина си харесвах количките, които ме караше да купувам, но със сигурност не се чувствах добре от това. Аз исках да си бъда момиченце, да си играя с кукли, а не с колички, но трябваше да му се подчинявам за да доказвам достойнствата на куклите.

Така продължи много време. Аз исках да си играя с кукли, а той ме караше да купувам колички и това много ме подтискаше. Е, не че нямах кукли. Имах няколко хубави кукли “Барби”, но просто не исках да играя с него на колички и всяка Коледа да искам от майка си нещо, което той ме накара да искам. Така една Коледа той ме убеждаваше да поискам от майка си някаква бензиностанция от “LEGO(ужким и за двамата), но аз му се опънах и му казах: “Я си гледай работата, писна ми от теб!” и казах на мама да ми купи една много хубава кукла “Барби” от годишния каталог на куклите “Барби” и тя ми я купи.

Така за пръв път му се опънах и оттогава реших изобщо да не го слушам и да не му играя по свирката с неговите колички. Веднъж даже му казах:

-Ти ми се фукаш, че имаш република, а нямаш никакво женско население! Само войници! А кой ще ти ражда нови войници? Моите кукли ли?- и почнах да удрям по количките му с една играчка- мече, която си имаше ластик и се тупкаше като баскетболна топка.

- Бам - бам!- казах аз.- Ей сега ще ти изпотроша всичките колички!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Това си е направо четиво за политици.
  • хаха и мене моя брат се така ме лъжеше
  • ))))))))Много е сладурско!
    И съм съгласна с Николай...идеята за "Великият манипулатор" си я бива!

  • Предлагам заглавието на разказа ти да е "Великият манипулатор" - голям сладур е бил брат ти
    ПП Историята ми се вижда някак си недовършена...

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...