Спомен тъй далечен...

Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим?
Нима вас не ви боли за спомените? - Жалко!
Аз се радвам, че мога да изпитам радостните сълзи,
от щастието и горчивината на това тъй безгрижно минало.
Радвам се на всяка тревичка докосната в онези дни.
Сещайки се за тези обикновени дни,
в съзнанието ми изникват хиляди незабелязани тогава моменти,
но сега - те значат много!
Сега те значат всичко,
което имам - това, което съм!
Не искам дори допуснатите грешки да забравям,
защото те ме направиха човек.
И аз мога да бъда като вас - загърбваща миналото,
но това е подло...
Не мога да твърдя,
че съм нещо без своето минало.
Това е недопустимо!
И въпреки всичко, съзерцавайки звездите,
които може би и вие гледате,
се надявам, че във всеки от нас е останала поне една малка прашинка от спомените,
изпълнени с болка, тъга, радост и плач,
но все пак заедно!