.............
През една ранна ясна сутрин в началото на м. септември 1964 г един раздрънкан автобус ме носеше от село Златна Панега към гарата на Червен бряг. Във въздуха се носеше миризмата на нафта и похъркването на десетината работници, които се връщаха от нощна смяна от циментовия завод. Покрай реката, която следваше извивките на пътя, се издигаше лека синкава мъгла, която скриваше бистрите ù леденостудени води.
На душата ми беше леко, идваше ми да пея от радост в този ранен час за нещата, които ми предстояха оттук нататък. А те не бяха никак малко! От един месец бях на бригада на строителството на ж.п. линията Червен бряг – Златна Панега в района на с. Румянцево. С голям зор успях да убедя командирите на бригадата да ме освободят няколко дена по-рано преди завършването ù, поради неотложни ,,домашни причини”. Истинската причина беше, че една моя братовчедка отдавна ме канеше да ù гостувам в София за 9-ти септември – тогава се навършваха 20 години от ,,победата” на социализма и се о ...