Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес  гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разбрах, че филмът е по операта на Верди "Риголето". Гледах  съветски филми за войната, например "В шест часа вечерта след войната, "Повест за истинския човек", "Кубански казаци" , приказката "Каменното цвете" и други. Огромно впечатление ми направи съветският филм "Мексиканецът" с Олег Стриженов в главната роля. Героят му се боксираше в кървави боксови мачове с едничката цел - да побеждава и спечелените пари да дава за мексиканската революция. Помня, че пролях много сълзи в киното от жал за него. В паметта ми останаха и мексиканските филми "Палома" и"Рио ескондидо". Героинята на последния - млада учителка в бедно село постепенно ослепяваше и това беше много мъчително за нея, а за мен - трогателно. Прибрах се след края вкъщи подпухнала от плач, тръшнах се на леглото и заплаках с глас. Майка се чудеше какво става, а аз през сълзи ù разказвах.  Гледах и българските филми от онова време:  "Под игото", "Данка","Калин орелът", "Утро над родината" с Апостол Карамитев, Георги Калоянчев и други. От училище ни заведоха на индийския филм "Бродяга" - той предизвика огромен интерес в България по онова време. Актьорът в главната роля Радж Капур и актрисата Наргис в ролята на Рита останаха в паметта ми с играта си.  Още един индийски филм " Два акра земя" се радваше на голям успех. Това не бяха весели музикални феерии като даваните по- късно индийски филми, а социални, показващи трудния живот на бедните и безправни хора и пропастта, която ги дели от живота на  богаташите.  Така чрез филмите и книгите се оформяха моите познания  за живота, както и понятия за дълг, справедливост, чест, героизъм и жертвоготовност.