Когато една убийца се почувства самотна.
Кървавата Мери.
Мирис на нафталин и остарели истории
Ето ме пак тук, в старата къща на родителите ми. Странно е. Тишината. Ужасът. Мирисът на смърт. Бавно бутнах вратата, която скрибуцайки се отвори и върна всички спомени, който така старателно се правех, че съм забравила. Влязох в предверието и потреперих. Нищо не се променило. Снимките на едно друго, щастливо, семейство, все още стояха на масичката и само дебелият слой прах, подсказваше за първото ми престъпление.
Солена капка. Заредено оръжие. Отчаяно момиченце...
Отново потреперих. Странно е как с времето угризенията си отиват и остава само апатия. Усмихнах се. Закрачих по стълбите с желанието отново да усетя адреналина от онази нощ. Затворих очи. Качвах се по същите тези стълби...
Боси крака по студения под. Студено оръжие в пареща длан. Изгарящ ужас в студена зимна нощ...
Стаята на родителите ми. Още чувам как майка ми плаче. Тя беше твърде слаба, за да се пребори. Просто една омърсена неж ...