Спомням си думите

   Спомням си думите на Свети Йоан в глава 15, страница 12,13 от Библията. Това е моята заповед: да любите един другиго, както аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.

   Учителят Исус беше оставил това послание на човеците. Любовта и взаимопомощта, братството и равенството. "Дай, за да ти бъде дадено!"- така рече Исус. А аз казвам: "Никога не изоставяй ближния си! Помагай му с каквото можеш и според твоите възможности! Не надвишавай себе си! Не давай лъжливи обещания, защото идва разочарованието! От разочарованието идва и недоверието към теб. В  този интензивен свят лъжливите обещания са наше ежедневие. И ето ти още една негативна частица в големия хаос. И се питаме пак: "Защо е така?" А не си помислихме преди това: "Какво правим? Защо излъгахме и дадохме лъжливи обещания?" И ще кажем: "Грешка на младостта." Тук пък ще цитирам Йоан, глава 21, страница 18: "Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасяваше и ходеше където си щеше: а когато остарееш, ще простреш ръцете си, друг ще те опаши и поведе, където не щещ."

   Така рече Исус на ученика си Петър.

   Истината е да се осъзнаем, докато сме още млади и не е станало много късно. Защото, както казах по-горе, чрез своите деяния ние градим своята Карма, а много е тежко, ако сме натрупали много грешни деяния и идва време, когато трябва да изкупуваме всички тия грешки. И тогава се запитваме: "Защо толкоз много страдаме?" Времената били тежки. Упрекваме другите, че лъжат, мамят и крадат, а не се замисляме, че и ние правим същото. Винаги другите са пред нас, т.е. те са в нашата уста. Какво се иска? Да вървим по нашия си път и да не влизаме в пътя на другите. Какво казва Джордано Бруно? "Трябва да търсим Бога не в човешките дребнавости и унижения,  но в ненакърнимите природни закони. В блясъка на слънцето, в образа на нещата, в истинския образ на най-висшия, както стават очевидни във вида на безбройните живи същества, които светят в безкрайността на неизмиримото небе и живеят, чувстват,  и възкликват към най-добрия, и най-великия."

   Вярата е една от най-силните енергии във Вселената. Ако се научим да я овладеем , няма да има по- силни от нас. Тя е ключът, с който ще отворим вратата, за да тръгнем уверено напред по трънливия път на Живота. Защо трънлив ли? Защото ни се предлагат различни изпитания. И ако нашата вяра не е достатъчна, тръните ще ни бодат и ще изпитваме болка. Тялото ни ще се наранява. От раните ни ще тече кръв и не ще можем да се излекуваме. Тръните, това са бедствените състояния, в които изпадаме. Ако нямаме достатъчно вяра и сила, ние никога няма да можем да се справим с тях. И в един момент ще настъпи крах в живота ни.