В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от това добро щеше да оцвети и самотния му ден. В този момент иззад ъгъла се показа колегата му Борко. Зърнал нечакания гостенин, Борко спринтира, доколкото му позволяваха двата чувала на гръб и претоварената количка. Спря до кофата, трясна гръмовно капака й, пък погледна остро към Васко

- Браво бе! Не те ли е срам! Нали си знаеш района - що щеш тука?

Васко сведе глава и промълви:

- Закъсах я, бе човек! По моите улици няма вече живот...Ей оня ден, знаеш, дошли трима и преровили преди мен. А вчера направо щяха да ме пребият, когато ги питах защо нарушават правилата. И аз... какво... ами от оня ден прескачам насам и за да взема нещичко...  Не се живей, братче...

Борката обаче не щеше и да приеме никакви идеи за братство, равенство и солидарност при опразването на кофите. Развика се, затропа с пръчката за ровене в кофите, направена от дръжка на стар чадър. Покрай споменаванията на Васковите роднини от женски пол, успя да му каже колко труден е и неговият живот, колко малко вече изхвърлят хората, колко сложно е времето и как не обича разни навлеци да му се мотат из района.

Е, и Васката се възмути. Че що за братство е това между изпадналите, когато някои се стискат като кокоши задник? И не щат да разберат, че ако не си помагат - ще им отнемат бизнеса? Ето - някакъв нов кмет вече искал да въвежда лицензи за клошари. Що за свобода, що за бизнес - либералите това ли препоръчват?

И спорът щеше да продължи дълго, с научни обосновки /Васката беше пенсиониран доцент, докато Борката стеснително споменаваше някакви научни институти, но без уточнения/, ако…

Точно в средата на тая врява близкото БМВ отвори врати и отвътре излязоха двама добре облечени господа. Стреснати от внезапната им поява, клошарите замряха.

- Я по-тихо - рече първият.- Какво толкова сте се разкрещели? Толкова ли е сложно да се споразумеете? Тоя ще прибира боклука днес, оня - утре... Фифти-фифти! И не ви ли е срам? В сложен момент, когато цяла България се е напънала по пътя си на прехода, вие не можете една кофа за боклук да разделите?!

Пак погледна вцепенените клошари, пък влезе в лимузината. Влезе и другият. Седнаха отново удобно, извадиха някакви документи и първият рече:

- Не, не, господин Карабелев, не мога да се съглася с тези тридесет процента! Все пак, и аз съм депутат в този регион - мисля, че трябва да получа поне половината от дивидентите... Да, да - ваш човек слагаме начело, но това са подробности. Трябва да сме солидарни и да си помагаме... Дори и в дележа... Пък и няма да се караме като клошари  за някаква кофа, я…